Стенанието идваше от вътрешната стая. Стегнах се и опипом стигнах до вратата, откъдето надникнах в помещението. Различих единствено очертанията на някакво легло. Ръката ми пролази по стената и откри ключа за лампата. Поколебах се, но го завъртях.
Острата светлина откъм тавана ме накара да примигна.
Сцената, която се разкри пред очите ми, спря дъха ми. На леглото лежеше чисто гола жена. Китките й бяха привързани към таблата на кревата, глезените й — също. В устата й бе завряно парче плат. На дясното й бедро имаше синеещ пресен белег от изгаряне — такова изгаряне можеше да се предизвика единствено от допир до плътта с горящия край на запалена пура.
Знаех, че пред мен е Фрида Хос. Беше дребна, с прекрасно тяло, на около двадесет и пет. Преди година-две може и да е била хубава, но сега чертите й се бяха опънали, а устата и очите й бяха еднакво скосени.
Възприех всичко това само с един поглед, после се пресегнах, извадих парцала от устата й, отвързах й китките. Тогава се заех с глезените.
— Нещо за пиене… в кухнята — с мъка процеди тя. Открих ключа за лампата в хола, открих и кухнята, отворих хладилника. В него имаше големи запаси от джин и тоник. Попаднах на една мръсна чаша, изплакнах я над умивалника, налях в нея солидна доза джин и само капка тоник. Бързо се върнах и като видях как се тресат ръцете й, повдигнах главата й и й налях течността направо в устата.
Тя жадно отпи със затворени очи и впити в китката ми пръсти.
— Още!
— Това ти стига засега — внимателно казах аз. — Ти…
— Още! Чуваш ли ме, гадино! Още! — В гласа й се чувстваше такова отчаяние, че аз се върнах и приготвих същата смес отново. Заварих я този път приседнала в леглото, със събран в скута чаршаф. Грабна чашата от ръцете ми, изпи я и я захвърли през стаята. Тя се разби в стената.
— Цигара!
Извадих пакета си, запалих цигара и я пъхнах между разтрепераните й устни.
Остана неподвижна, с провиснали напред едри гърди, като смучеше жадно цигарата и пускаше дима през възтесните си ноздри. Отдръпнах се, без да снемам очи от нея.
След няколко минути въздействието на джина пролича. Тя обърна глава към мен и се втренчи:
— Кой си ти?
— Просто минавах оттук. Чух нещо като стенание отвътре, така че погледнах — съчиних това, защото бях сигурен, че тя още не е във форма да изслуша истинската цел на посещението ми. Кимна.
— Винаги ми е вървяло. Бях започнала да си мисля, че ще си стоя така до следващия месец. Седни някъде. Трябва да направя пиш.
Тя се заклати към банята и се затвори там. На пода край леглото лежеше угарка от пура. Вдигнах я и я огледах. Дали ми говореше нещо или свързвах мириса й с нещо? Нова проява на обонянието ми, помислих си и оставих угарката на нощното шкафче.
Тя се появи от банята, отвори гардероба, сложи си някаква наметка, после се отправи към кухнята. Чух клокоченето на бутилката, а после видях и нея с още една чаша в ръка.
— Е, благодаря, спасителю. Недей да дрънкаш много за това. Вече ми е добре. Сега си тръгвай, а?
— Твоят случай трябва да се съобщи на лейтенант Голдстийн — внимателно забелязах аз.
Тя отпи от чашата си, после ме изгледа с широко отворени черни очи.
— Да не би и ти да си един от ония мръсници?
— Те повече от един ли са били?
Тя седна на леглото, остана неподвижна известно време, после отпи половината от съдържанието на чашата си, потръпна и се огледа, докато пускаше фаса на пода. Взех го, загасих го в един от пепелниците, запалих нова цигара и й я подадох.
— Кой си ти? — попита тя с твърд глас.
— Горди ме изнудваше.
Тя затвори очи и залюля чашата си.
— О, не… стига толкова — измърмори. — И какво се каниш да направиш? Да ме гориш? — Остави чашата да се изплъзне от ръката й. Тя се търкулна по евтиния вълнен килим, където джинът и водата образуваха локвичка. После зарови глава в дланите си и застена.
Отдалечих се от нея и се отпуснах в един стол. Само я гледах, без да казвам нищо.
— По дяволите! Започнала съм да живея като прасе. — Тя сякаш говореше на себе си. После стана, вдигна чашата си и се затътри в кухнята. Върна се с толкова много пиене, че и бик би повалило, ако го погълнеше.
— Ти още ли си тук? Казах ти да се разкараш.
— Нужна ми е помощта ти.
Вторачи се в мен. После отпи от чашата си.
— Помощ?
— Точно така. Жена ми е откраднала шишенце парфюм от „Добре дошли“. — Говорех бавно и отчетливо. — Била е заснета от камерите. Горди ми искаше двадесет хиляди долара за парчето филм. Сега той е мъртъв, но филмът е в нечии ръце. Надявах се ти да ми помогнеш да го открия.