Тя постави чашата на нощното шкафче с несигурна ръка.
— Джеси беше гадина, но беше намерил някак подход към мене. — Въздействието на джина се чувстваше съвсем ясно. — Вече не помня колко пъти съм му казвала да престане с тия глупави изнудвания, но слуша ли те някой? Все му повтарях, че ще загази. Просто не ми обръщаше внимание. — Тя отново ме погледна. — Господи! Напих ли се? Махай се оттук, по дяволите! Остави ме на мира. — Пресегна се за чашата си, събори я и върху килима се появи нова локвичка.
Аз продължавах да седя неподвижен и да я гледам.
Тя изрече някои от обичайните мръсни псувни, после отново заби глава в дланите си.
Не се помръдвах.
След няколко минути вдигна глава и ме изгледа мрачно:
— Погледни това! — Дръпна наметката си и откри раната от изгаряне. — Оня мръсник пристигна тук и ме изгори. И той искаше филма. Така че давай — изгори ме и ти и виж до какво ще се добереш!
— Кой беше той? — Зададох въпроса като че ли говорех с човек току-що свестил се след тежка операция.
— Откъде да знам? Ченге. Подушвам ченгетата от цял километър. Едър копелдак със сини, втренчени очи. Ако аз бях майка му, щях да го удавя веднага след раждането.
Погледнах угарката от пура и всичко ми стана ясно. Хърман Уебър! Ченге на редовна служба едва ли би я изгорило. — А ти даде ли му филма?
Тя изведнъж се отпусна на леглото и закри с длани очите си:
— Искам да пийна.
Взех чашата й и отидох в кухнята. Сипах й и се върнах.
Сложих чашата на нощното шкафче, повдигнах я и подпрях главата й на възглавницата.
— Вече ще започваш ли да ме гориш? — запита тя, но за първи път се усмихна.
— Склонна ли си да ми помогнеш? — погледнах я право в очите. — Или си му дала филма?
— Обясних му къде може да го намери. — Тя пиянски се изкикоти. — Казах му, че съм го пратила по пощата на сестра си в Ню Йорк.
— А така ли е?
— Не.
— Но той е ченге, малката. Ще се обади на сестра ти, ще разбере, че не е у нея и пак ще дойде при теб.
— Тя обаче ще го потвърди, а когато отиде при нея, ще му се изсмее в лицето. Със сестра ми работим заедно.
— Но той ще се върне.
— Дотогава аз ще бъда далеч оттук.
— Този филм ми трябва. С хиляда и петстотин ще мога ли да го откупя?
Тя ме изгледа внимателно. Навярно допуснах грешка, защото от очите й явно пролича каква алчна уличница всъщност беше.
— Я опитай още веднъж — подкани ме. — Колко рече?
— Хиляда и петстотин. С тях ще можеш да се измъкнеш оттук. Знаеш ли къде е филмът?
Изведнъж ме сграбчи за китката:
— Искаш да кажеш, че ще ми дадеш хиляда и петстотин за филма?
— Точно така.
Изду бузи. Джинът вече явно я бе хванал и аз за миг се запитах, дали пък няма да вземе да припадне.
— Знам къде е. Дай ми парите и ще го получиш.
Посегна към чашата си, но аз й я отнех от ръката.
— Хайде да не се наливаш повече! Вече си пияна до козирката.
Тя кимна:
— Добре… дай една цигара.
Запалих й нова цигара и я гледах как се опитва да се овладее.
— Къде е филмът? — настоях аз.
— Нямаш търпение, а? — усмихна се тя. — Знам. Но трябва първо да ми дадеш парите, приятел. Това винаги ми го повтаряше и Джеси — първо парите.
— Парите са в банката. Не мога да ти ги дам до утре. А и няма да ги получиш, докато не ми дадеш филма. Искам го веднага!
— Тогава утре ще отидем до банката, ще приберем парите, а аз ще ти дам филма. Как ти се струва това, приятел?
— Добре, щом искаш да действаш по този начин. Но до утре може и да си мъртва. Онова бивше ченге не е единственият човек, който търси филма. Търси го и един убиец. Чудесно, щом те привлича мисълта да бъдеш застреляна, както застреляха Горди, ще изчакаме до утре. — Вдигнах се от стола. — Може ли да позвъня оттук? Искам да си поръчам такси.
Тя също се бе изправила с разширени от ужас зеници.
— Хей! Почакай малко! Какви са тия, дето ги дрънкаш за някакъв убиец?
— У приятеля ти Горди имаше филм, чрез който множество богати жени биха могли да попаднат в затвора — обясних бавно аз. — Някакъв човек — навярно един от съпрузите — се е опитал да получи филма и е застрелял Горди. Следващия път може да бъдеш ти. Засега си имала късмет, че бившето ченге само те е изгорило. Следващият ти посетител може и да те убие.
Отидох до телефона и се обадих за такси.
Обещаха ми да изпратят кола до десет минути.
Дочух шумолене зад гърба си и като се обърнах, видях, че Фрида си облича рокля. Бързаше, като че ли щеше да изпусне влак.
— Недей така да се притесняваш, малката. Забрави да си сложиш гащичките.
— Идвам с теб! Нямам намерение да оставам тук сама!
— Няма да дойдеш с мен. Заключи си вратата, след като изляза. Може би убиецът няма да я разбие. Хайде, довиждане. — С тези думи тръгнах към хола.