Тя се втурна след мен.
— Ще ти го дам. Честна дума! Може ли да дойда с теб?
Беше започнала да се държи като уплашено дете, което някак се е добрало до бутилка с джин.
— Добре… ела тогава. Забравила си да си сложиш обувките.
— Нали няма да избягаш?
— Сложи си обувките и гащичките. Ще те изчакам.
Изгледа ме със замъглен поглед:
— А за какво са ми гащички?
Таксито ни остави пред хотел „Империал“. Прехвърлихме се в моята кола.
Тя се опря в мен, докато палех мотора.
— Вярвам ти — прошепна ми. — Ще ти дам филма, но и ти ще ми дадеш парите, нали?
— Обещавам ти.
Изхили се. Беше още доста пияна.
— Това ми е първият случай в живота, когато вярвам на някой мъж.
— Някои неща все някога трябва да започнат, малката.
Погледнах часовника на таблото. Беше 23.15. Макар да беше късно, не смятах да рискувам, като мина покрай къщата на Горди. Голдстийн спокойно можеше да е оставил някое ченге наоколо.
Вратите на гаража ми бяха отворени. Вкарах мъркюрито си направо вътре, излязох, затворих вратите и запалих лампите тъкмо когато Фрида беше започнала да се измъква.
— Къде се намираме? — попита тя и заби пръсти в лакътя ми.
— У нас. Хайде ела. Ще ти налея нещо за пиене.
— Това се казва сериозен разговор.
Отключих вътрешната врата и заедно пристъпихме в хола.
— Хей! — Тя с учудване се оглеждаше. — Тук е много хубаво.
— Сядай.
Отведох я до един стол и я настаних там. Отпусна се в него, като не преставаше да се оглежда.
Дръпнах пердетата и й налях джин добре разреден с тоник.
— Да си поговорим, малката — започнах аз, след като седнах до нея. — Отпусни се и ми разкажи за Горди.
— Какво да ти казвам за него? Той е мъртъв.
— Така е. Как се запознахте?
— Стана миналото лято. Това защо те интересува? — Отпи от чашата си, после я остави на масичката до себе си. — Тъкмо го бяха назначили за управител на магазина. Жена му го беше напуснала. Бяха му останали малко пари. А всеки мъж има нужда от жена от време на време. Сработихме се. Нещо у него ми допадаше. Непрекъснато говореше какво би искал да направи, ако успее да се добере до голяма пара. — Тя се намръщи. — Повечето мъже говорят така. Тогава една вечер, както си бяхме в леглото, ми разказа за тая работа с камерите. Обясни ми, че с филмите би могъл да пипне към един милион долара. И двамата бяхме доста пияни, но той изглеждаше много сигурен.
— Милион долара?
— Така разправяше. Казах му, че трябва да е откачил, но той настояваше. Тогава се уплаших. Предупредих го, че може да загази. Но той си го знаеше. Твърдеше, че е заснел множество дребни рибки на филма, но сред тях има и една от най-едрите. Според него откупът би могъл да достигне милион. Добави, че ако се съглася да му помогна, ще можем да заминем нанякъде и да заживеем заедно. — Тя ме изгледа. — Много съм се раздрънкала, нали?
— Напротив, научавам доста интересни неща. — Мисълта ми работеше бързо. Единственият човек в Ийстлейк, който би могъл да даде откуп от един милион, беше Крийдън. Милион! Множество дребни рибки, но сред тях има и една от най-едрите! Да приемем тогава, че Горди е хванал десетина дребни рибки, в това число мене и Бренър. От нас спокойно би взел към двеста хиляди. А от Крийдън би могъл да поиска осемстотин хиляди. И ако това не е добър мотив да се убие Горди, какво друго би било? — Ти с какво му помогна?
— Искаше да държи материалите на различни места. У него беше филмът, а при мен се пазеха фотоувеличенията.
— Те още ли са у теб?
— Де да беше така! Откъде можех да знам, че някой ще нахълта в жилището? Добре де, пия. И не се замислям за много неща. Но тогава не възприех всичките онези приказки за милиона на сериозно. Джеси ми даде някакъв пакет и ми поръча да го скрия. Заврях го в едно чекмедже и изобщо забравих за него. В нощта, когато той умря, случайно се сетих за пакета, потърсих го, но беше изчезнал. Принудих се да му се обадя по телефона, но никой не вдигна слушалката. Отидох до тях и го открих мъртъв. — Тя отново се намръщи и посегна към чашата си.
Това звучеше смислено. Спомних си как звъня телефонът вечерта, когато се бях навел над трупа на Горди.
— Той каза ли ти коя е голямата риба?
Тя отпи от чашата, остави я и тръсна глава:
— Не.
Изправих се:
— Ще отида да се преоблека. Ти си стой тук. Малко по-късно ще намина към къщата на Горди. — Замълчах, а после попитах с възможно най-спокойния тон:
— Къде точно се намира филмът?
Тя ме изгледа, като се опитваше да докара на фокус видяното:
— И ще ми дадеш парите, нали?