— Вече съм ти обещал.
— Ще се закълнеш ли в гроба на майка си, че ще ми дадеш парите?
— Мъжкото обещание струва повече.
Позамисли се, после кимна:
— Е… аз винаги съм си била такава. В най-долното чекмедже на бюрото му е.
Вторачих се в нея:
— Не говори глупости, моля ти се! Полицията вече е преровила всичко там!
Тя поклати глава:
— Джеси беше хитър. Има двойно дъно. Беше се обърнал към майстор дърводелец за това. До тайника се достига чрез специален ключ под бюрото. Там ще го намериш.
Оставих я, взех един душ и се преоблякох в тъмно работно облекло.
Заслужаваше си да опитам.
Тъкмо бе минало полунощ.
Взех със себе си малко, но силно фенерче и здрава отвертка. Върнах се в хола. Тя вече спеше. Беше си изтървала чашата и на килима до нея имаше локвичка от джин и тоник.
Излязох и се запътих към къщата на Горди.
ГЛАВА СЕДМА
Приближих се до къщата на Горди крадешком, като се спирах на всеки двадесет метра, за да се ослушам и да се огледам. Този път никой не разхождаше кучето си. От две от къщите, които подминах, още се чуваха телевизионни програми. Бях напрегнат и се чудех дали няма да се натъкна на ченге. Когато къщата вече се виждаше пред мен, минах встрани и застанах зад едно дърво. Наблюдавах и изчаквах. Нямаше никакви признаци на живот. Но аз не бързах. Разполагах с достатъчно време. След петнадесетина минути, когато бях започнал да се убеждавам, че наоколо няма ченге, излязох от прикритието си и внимателно се приближих към къщата. Вътре не светеше нито една лампа. Дали в тъмнината на хола не се спотайваше някое ченге? С все така тихи стъпки излязох на моравата и заобиколих къщата. Там се спрях и се огледах — нямаше нищо необичайно, така че се престраших и тръгнах към задната врата. Беше заключена, разбира се. Полицията не би я оставила да зее и тъкмо заради това бях взел отвертката.
Огледах бързо бравата на светлината на фенерчето си и се убедих, че е слаба. Подпрях я леко с отвертката и натиснах. С още малко усилие резето излезе и вратата се отвори. Не се бе чуло почти нищо. Не тръгнах веднага през мрака, а останах заслушан на място. Единственият шум беше тупкането на сърцето ми. Включих фенерчето, установих, че стоя пред малка кухня, влязох и притворих вратата. С лекота отворих кухненската врата, спрях отново, за да се ослушам, после насочих лъча на фенерчето си по малък коридор, в другия край на който се намираше вратата на главния вход. Припомних си, че сега холът би трябвало да ми се пада отляво.
Тихо се спуснах по коридора и достигнах вратата на хола, която беше затворена. Поколебах се. Ако там попаднех на някое ченге, щях да го загазя сериозно. Но както се колебаех и се потях, реших, че ще закъсам още повече, ако не се добера до филма.
Натиснах дръжката и отворих вратата. През големия прозорец струеше бледа лунна светлина. Огледах се. Никой не скочи върху ми. Не бях спрян и от сърдит полицейски глас. Вмъкнах се в стаята, затворих вратата и опипом отидох до прозореца. Дръпнах провисналото перде. Не посмях, разбира се, да запаля лампите.
Открих бюрото. Беше в единия ъгъл. Отидох до него, коленичих и разгледах долната му част на светлината на фенерчето си. Не ми бяха необходими повече от няколко секунди, за да открия малкото дървено копче. Ако обаче Фрида не ми беше обяснила къде е, щях да го пропусна.
Издърпах долното чекмедже, което беше пълно със стари счетоводни книги и отрязъци от употребени чекове. Изсипах ги на пода, после се пресегнах под бюрото и натиснах копчето. Дъното на чекмеджето се помести с десетина сантиметра и в кухината отдолу се появи кутия с 16-милиметров филм. Коленичих и се загледах в нея, като просто не вярвах на очите си. После я измъкнах и я поставих на бюрото. Отново натиснах копчето и затворих двойното дъно, след това внимателно прибрах пръснатите по земята ненужни хартии. С кутията в ръка бързо отидох до вратата и излязох в коридора.
Той може да е бил в къщата през цялото време или да се е крил в градината и да ме е проследил вътре. Не успях да разбера как точно е било.
Когато достигнах задния вход, стискайки кутията, дочух някакво леко прошумоляване зад гърба си. Обърнах се, но с прекалено голямо закъснение, в главата ми избухна светкавица и се строполих на ръце и колене. Долових някаква приглушена светлина и шума от отдалечаващи се тичешком стъпки.
Останах неподвижен, главата ми се пръскаше; после с усилие се привдигнах, опирайки се на стената, със затворени очи и нестихваща болка в черепа. След няколко минути страданията ми понамаляха и аз опипах тила си. Имах малка цицина. Ударът не е бил жесток, но все пак достатъчно силен.