Главата ми все така пулсираше, но не ме болеше толкова, че да не мога да мисля. Два филма! Откраднатият филм би изобличил глупавите крадли — като Линда, — но другият навярно би показал човек от класата на Мейбъл Крийдън и там се криеше голямата пара. Там се криеше и мотивът за убийството — защо иначе биха убили Горди? Като си мислех за това — както си стоях на тъмно до прозореца, — осъзнах, че вторият филм, за който чрез изнудване биха могли да се вземат един милион долара, би могъл да е по-важен за мен от откраднатия. Чрез него убиецът би бил разобличен.
Запътих се към спалнята.
Изпитах странно чувство, като видях тази жена, изтегната в леглото, което известно време споделяхме с Линда. Беше се завила, а от нощната лампа в стаята имаше причудливи сенки.
— Нека забравим днешните събития, приятел — предложи тя. — Ела при мен. Да действаме.
Часовникът на нощното шкафче показваше 1.35. Главата продължаваше да ме боли и бях уморен, но не чак толкова.
Седнах в ъгъла на леглото и я погледнах:
— О, Боже! Ти просто си го търсиш! — Тя отметна завивката, за да ми покаже голото си тяло. — Защо не се съблечеш и не се отпуснеш.
Върнах завивката отгоре й.
— За какъв втори филм ми говореше?
— О, по дяволите! Спи ми се. Махни се, ако не искаш да си правим компания!
— А милионът, за който спомена?
Очите й светнаха.
— Това интересува ли те? Една четвърт за теб, останалите за мен, нали?
— Защо не?
— Няма да стане. Ти не си от тези. Не би се занимавал с изнудване, нали?
— А ти?
— Заради такава печалба ли? — Тя се вторачи в тавана. — За милион долара? Помисли си само какво може да се направи с тях!
Да можех да я излъжа някак да ми каже къде е филмът.
— Да… Това е сериозна сума. Какво трябва да направим?
— Филмът е у мен. Джеси се боеше да го държи при себе си. Даде ми го да го пазя. Уверяваше ме, че сам ще се оправи с дребните рибки от другия филм, но за едрата риба са необходими усилията на двама ни.
— Значи е у теб. И къде го държиш?
— Скрила съм го така, че да мога да прибера милиона.
Вдигна ръце над главата си и ми се усмихна:
— Отговорът на този въпрос ще ти донесе шестдесет и четири хиляди долара, приятел.
— Освен ако и тебе не те застрелят като Горди. Тогава никой няма да получи нищо.
— Който и да е застрелял Горди, той не е взел филма. Който и да застреля мене, също няма да го получи. Прибран е на сигурно място.
— Коя е голямата риба от филма?
— Джеси не поиска да ми каже, но я има заснета. Това поне ми съобщи. Нужно ми е единствено да го изгледам, за да я видя. — Помисли малко, после кимна: — Да, така е… Е… в тоя квартал има толкова много богати кучки.
— Но аз непременно ще я позная. Част от работата ми все пак е да познавам всички, които имат пари в този град. Няма ли да е по-умно ти и аз да работим заедно? Къде е филмът?
— Ще си помисля по въпроса. Но в думите ти има логика, приятел. Искаш ли да дойдеш при мен в леглото?
Изправих се. Часът беше 1.40. Главата все така ме болеше.
— Тази вечер не.
Това, изглежда, я облекчи.
— Тогава изчезвай. Искам да поспя. Оставих я и си легнах в спалнята за гости.
Опитах се да заспя, но мислите продължаваха да измъчват съзнанието ми. Накрая станах, отидох в банята и взех едно хапче… Беше грешка.
Звънът на телефона ме изтръгна от прегръдките на съня. Погледнах часовника на нощното шкафче. Часът за мой ужас беше 9.35. Главата ми още бе размътена, но поне не ме болеше. Вдигнах слушалката.
— Стийв? — Беше Джийн. — Да не си болен?
Опитах се да събера мислите в главата си.
— Нищо ми няма. Нещо съм се успал.
— Господин Чандлър те търсеше.
— Кажи му, че ще дойда веднага.
— Имаш среща с Лари Хърш в десет часа. Хърш е художникът на списанието, така че не беше важно.
— Отложи я. — Надигнах се от леглото. — Как е днешната поща?
— Много е.
— Добре, Джийн. Ще се видим след малко. — Затворих телефона. После се сетих, че Фрида още ми беше на главата. Не би могла да остане тук. Днес беше денят на Сиси за почистване. Отидох в голямата спалня с мисълта, че ще я заваря все още да спи, но в леглото нямаше никого. Огледах се, после отидох в кухнята. На умивалника бе оставена използвана чаша за кафе.
— Фрида?
Не последва отговор. Обиколих къщата, но нея я нямаше. Потопих лицето си в студена вода, обръснах се и после отидох пак в спалнята за гости. Оправих леглото. Голямата спалня можех да оставя на Сиси. Не би било добре да открива, че и в двете спални е имало по някой. Докато се обличах, се чудех къде ли е отишла Фрида. Едва ли е тръгнала към пиацата за таксита, която се намираше на около километър от къщата ми.