Той мрачно ме изгледа.
— Бях те предупредил. Не е възможно да ръководиш това списание, след като си замесен в скандал.
Главата отново ме заболя и изведнъж ми стана все едно. Имах сто и тридесет хиляди долара в банката. Спокойно можех да се върна в Лос Анджелес и да започна отново журналистическата си работа там.
— Да, предупредихте ме, господин Чандлър. Ще си подам оставката. Така добре ли е?
Той се приведе в стола си.
— Сериозно ли говориш, Стийв?
— Напълно сериозно — уверих го аз. — Щом не мога да се разведа, без да поставям вас в неудобно положение, ще се махна оттук.
Погледът му се разведри.
— В никакъв случай. — Извади пура от кутията върху бюрото си, сряза крайчето й, запали я и продължи: — Ако напуснеш, Стийв, списанието ще пропадне. Работата ти тук е отлична. Друга жена ли се е появила?
Време беше да му кажа направо.
— Да. Има друга жена. Линда се е обвързала с една грозна лесбийка на средна възраст. Аз пък си нямам никого.
Той изду бузи, огледа пурата си и се намръщи:
— Учудваш ме, Стийв.
— А можете ли да си представите как се чувствам аз?
— Значи повдигаш камъка и откриваш под него червей, а?
— Лесно е да се гледа отстрани.
Той дръпна още веднъж от пурата и сви рамене.
— Хамънд се заканва да ни даде под съд.
— А ние тъкмо това искаме, нали?
Чандлър кимна.
— Но няма да го направи. Зарът вече е хвърлен.
— Това всичко ли е, господин Чандлър? Натрупала ми се е доста работа.
Той ме изгледа внимателно и кимна.
— Работата ти ми харесва, Стийв. Съжалявам за неприятностите ти, но искам да знаеш, че стоя зад гърба ти.
— Благодаря. — Изправих се. — Ами…
— Трябва да направим нещо за Уоли Митфорд. Искам да отиде на слънце, когато се пооправи.
Бях стигнал вече до средата на кабинета му, но се заковах на място.
— Уоли вече е в Маями.
— Така ли? — Чандлър изглеждаше изненадан. Поклати глава. — Този Борг! Винаги действа по-бързо, отколкото човек очаква. Добре. — Насочи пурата си към мен. — Върви, Стийв. И се опитай да забравиш неприятностите си. Аз самият вече съм ги забравил.
С това разговорът приключи.
Когато се върнах в редакцията, прегледах пощата, поговорихме с Джийн за материалите по статията на Рафърти, после се заех с всекидневните дреболии. Реших да не напускам бюрото си за обяд и Джийн уреди Джуди да ми поръча сандвичи. Самата Джийн имала някаква среща по обед, но щяла да се върне в 14.00. Запитах се дали ще обядва с приятеля си. И нещо отново ме бодна.
След като останах сам в пялата редакция, набрах телефонния код на Далас.
Обади се госпожа Лукас, майката на Линда. Веднага след като й се представих, тя ме попита дали е разумно да разговарям с Линда, щом ще се развеждаме.
Отговорих, че наистина се налага и след известна пауза чух гласа на Линда.
— Лейтенант Голдстийн има някои въпроси към теб — съобщих аз. — А той е много упорит. Предлагам да заминете на малка обиколка из Мексико с Лусила. Гледай да не успее да те открие поне през следващите два месеца.
Преди да се окопити и да се разхленчи, бях затворил телефона. Бях сигурен, че Лусила, която е доста съобразителна, ще види опасността и до вечерта щяха да са вече на път. Майката на Линда беше достатъчно богата, за да финансира пътуването им.
Бях започнал втория си сандвич, когато влезе Макс Бери.
— Виж какво, Стийв, хрумна ми нещо — подхвана той, като се настани на стола до бюрото ми. — Какво ще кажеш да започна разследване около сенатора Лински? Този стар мошеник вече от години си пълни незаконно гушата. Попаднах на някои данни, които ще го изстрелят право на Луната.
— Добре, Макс. Виж какво може да се направи.
Той потри с длан лицето си, поколеба се и се престраши:
— Нали знаеш как става, Стийв… приказките. За Линда…
Замръзнах на мястото си — толкова бързо ли се бе разчуло, че е крадла?
— Какво за Линда?
— Ами ти и тя… — Той с неудобство разкърши рамене. — Това не е моя работа, разбира се.
— Няма нищо. — Почувствах облекчение. — Да, разделяме се. И като заговорихме за това, добре ще е да ти дам новия си адрес. — Написах адреса и телефона на един лист и му го подадох. — Нанасям се утре.
— Добре. — Той погледна първо адреса, после мен. — Борг ли те настани там?
— Борг? Не, Джийн ми го намери.
— Това е един от апартаментите на Борг.
Вторачих се в него:
— Значи Борг има апартаменти?
— Разбира се. Той никак не е глупав. Влага всичките си пари в тухли и цимент.
— Не знаех. Добре, Макс, виж какво можеш да изровиш за Лински?
Той обеща да поразучи и излезе.
Постоях няколко минути, загледан в книжата върху разхвърляното си бюро. Отново Борг? Пак ми се стори, че усещам нечий дъх във врата си.