Телефонът иззвъня и ме изтръгна от размишленията ми: следващия един час не ми остана и миг свободно време. Джийн се завърна. Попитах я дали обядът й е бил приятен, а тя само кимна — явно нямаше да ми каже нищо повече. Когато започна да пише на машина, се сетих за Фрида Хос. Беше им поискала хиляда и петстотин долара. Може би щеше да ми даде филма. Написах чека и надникнах при Джийн, за да я предупредя, че отивам отсреща до банката. Изтеглих петнадесет стодоларови банкноти. Ърни се показа от кабинета си и весело подметна:
— Какво ще правиш с толкова много пари, Стийв? — Стиснахме си ръцете. — Защо не ги сложиш на влог? Дау-Джоунс4 дава много добри прогнози за влоговете. Сега му е времето.
— Дадено. Ще дойда при теб да поговорим за това. Би могъл да ми запишеш и някои предварителни данни.
— Съжалявам за Линда.
— Да. Е, довиждане засега.
Върнах се в редакцията.
Бях отрупан с работа до 18.00 часа, после нещата се поуталожиха. Спомних си, че трябва да се обадя в полицията. Поисках да ме свържат с лейтенант Голдстийн. Дежурният ми каза, че е излязъл. Съобщих му кой се обажда и че с жена ми могат да се свържат в Далас, Уестсайд 1113. Полицаят ме увери, че лейтенантът ще бъде уведомен. Докато Голдстийн се обади там, Линда и Лусила щяха вече да бъдат в Мексико. Този въпрос поне нямаше повече да ме тревожи.
Реших, че работата за днес ми стига. Пишещата машина на Джийн още ехтеше. Почистих малко бюрото си и влязох в нейната стая. Тя спря писането и ме погледна.
— Кога ще се нанасяш, Стийв?
— Може би довечера. Не съм видял договора. Кой е собственик на апартамента?
— Фирмата „Уестърн пропъртис“.
— Каква е тя?
— Занимава се с недвижими имоти.
— Макс твърди, че апартаментът е собственост на Джо Борг.
— Така е. Той притежава и някои недвижими имоти. — Тя се облегна. — Господин Чандлър едва ли би одобрил тази му дейност, така че го пазим в тайна. Аз помагам на господин Борг да даде под наем някои от апартаментите си. Понеже знаех, че този е свободен, затова успях да те настаня така бързо.
Погледнах я. Спокойният й поглед не ми казваше нищо.
— До късно ли ще останеш тая вечер? — попитах я.
— Още половин час.
— Е, аз да си тръгвам тогава. Вкъщи са останали още някои неща за подреждане.
— Лека нощ, Стийв.
— Лека нощ.
Когато се прибрах, взех душ и облякох домашни дрехи. Тръгнах из къщата. Не изпитвах никаква привързаност към нея. Вече не беше моя. След два дена тук щяха да се настанят родителите на Хари Митчъл.
Прекарах следващия час в почистване. Сиси бе подредила добре, бе изпразнила напълно и хладилника. Прибрах останалите си дрехи в куфар и го отнесох в багажника на мъркюрито.
Спомних си, че Фрида ми бе казала, че е оставила минито на Двадесет и втора улица. Обадих се за такси. Колата ме отведе до Двадесет и втора, където намерих минито. Откарах го до денонощен магазин за покупко-продажба на коли и след голям пазарлък служителят ми даде по-малко от четвърт от стойността му.
Часът вече беше 20.10. Прекарах половин час в една закусвалня, където си поръчах сандвич и двойно уиски с лед. Тогава се досетих — изглежда винаги се сещах в последния момент — за срещата си със сержант Бренър в пивницата „Полумесец“ в 21.00. Открих телефона на заведението и звъннах там.
— Джейк ли е?
— Да.
— Предай на Бренър да не ме чака преди десет.
— Добре. — Отсреща затвориха телефона.
Довърших чашата си и тъй като все още имах време за убиване, реших да отида пеш до Дванадесета улица. Пристигнах в „Анекс“ десет минути преди 21.00.
„Анекс“ е от ония лъскави барове с множество огледала, високи столове край тезгяха, полутъмни сепарета, тиха музика и барман с едри зъби, на които и кон би завидял.
Заведението беше почти празно. Имаше четири двойки, опрени на бара — млади, добре облечени, с отегчен вид. Огледах се. Фрида още я нямаше.
Барманът ми показа зъбите си. Поръчах си уиски с лед. После го отнесох до едно от сепаретата и се настаних. Оттам добре се виждаше входът.
В 21.15, тъкмо когато бях започнал да се безпокоя, Фрида се появи. Носеше лека връхна дреха върху оранжевочервена памучна рокля. През рамото си бе преметнала пътна чанта. Видя ме, пристъпи с леко залитане към сепарето и седна срещу мен. Изглежда, не беше много пияна.
— За мене чист двоен джин — поръча си тя. Барманът взе поръчката й, върна се с джина и го остави пред нея.
Фрида го изчака да се отдалечи и ми съобщи:
— Омитам се, приятел. — Издиша срещу мен и ме лъхнаха алкохолните й изпарения. — Какъв ден изкарах само! Търчала съм като луда досега. Когато момиче с познати като моите реши да се измъкне, има много неща за оправяне, но както и да е. — Тя се наведе над масата и ме погледна в очите. — Но въпреки цялото тичане имах време и да поразмисля. Изнудването не е работа за мен. Какво помогна то на Джеси? Защо са му на човек един милион долара, ако те ще го вкарат в затвора или ще му докарат куршум, както стана с него? Дай си ми парите и филмът е твой. Нося го у себе си.
4
Индекс Дау-Джоунс, показалец за относителната стойност на спестяванията, опрян на подбрани цени за деня от различни области на промишлеността, железопътните превози и стоките за широко потребление — по фамилните имена на американските финансови статистици от началото на века Чарлс Дау н Едуард Джоунс. (Бел пр.)