— Ти би могла по този начин да ми продадеш какъв да е филм, разбира се.
— Нали ти давам честната си дума?
— Добре. Споразумяхме се.
— Дай тогава сухото, приятел.
Огледах се. Никой не ни обръщаше внимание. Извадих петнадесетте стодоларови банкноти от вътрешния си джоб и ги бутнах през масата. Тя бързо ги сграбчи и ги пъхна в дамската си чанта. После отвори ципа на пътната си чанта и ми подаде кутия с 16-милиметров филм.
— Това е — заяви тя. — А сега аз изчезвам. И внимавай, приятел. Този филм носи единствено неприятности и мога само да се радвам, че се отървавам от него.
— Накъде си тръгнала?
— И на Луната няма да е достатъчно далече. — Тя глътна, каквото й беше останало, потрепера и се измъкна от сепарето. — Ако с този филм бъде наказан мръсникът, който уби Джеси, ще бъда повече от доволна. — Кимна делово и излезе. Това бе последният път, когато я видях.
ГЛАВА ОСМА
Пристигнах в пивницата „Полумесец“ малко след 22.00 часа. След като Фрида си тръгна, взех такси и отидох в моята банка, където има денонощна служба за пазене на ценности. Заради този филм вече бе отнет животът на Горди. Не смятах да се подлагам на същия риск. Поотпуснах се едва след като го бях заключил добре. Утре по някое време щях да взема 16-милиметров прожекционен апарат и да го видя. Открих Бренър застанал пред чаша бира на горния етаж. Той ме изгледа кисело още щом се показах.
— Дежурен съм от малките часове — изръмжа. — Трябва все пак да поспя. Защо се забави толкова?
Седнах на масата срещу него. Трябваше да се доверя на някого, а кой може да е по-добър слушател от незаинтересованото ченге?
И така, разказах му за Фрида и как открих филма в чекмеджето на Горди; как ме цапардоса-ха, а филмът после изчезна и как тя ми е казала за втория филм, който сега се намира в банката ми.
Той отпиваше от бирата си, пушеше, взираше се в масата и ме слушаше внимателно. Челото му се бе покрило с капчици пот, когато завършвах разказа си.
— Значи мислиш, че Крийдън може да го е взел?
— Надявам се да е той. Така поне е сигурно, че филмът ще бъде унищожен.
Помисли върху думите ми, после прокара длан по лицето си:
— Докато оня филм не бъде унищожен, и двамата ни грози опасност.
— Знам го.
Спогледахме се.
— А вторият филм? Кога смяташ да го видиш?
— Утре ще взема под наем прожекционен апарат.
— И аз искам да го видя.
— Кой не би искал? — Огледах мръсната бяла стена пред мен. — Бих могъл да донеса филма и апарата тук утре по време на обедната си почивка.
Той поклати глава:
— Не, утре съм на работа до четири часа.
— Ела тогава в новия ми апартамент.
Поклати отново глава:
— Нека ти обясня нещо, Мансън. Голдстийн те наблюдава. Така че внимавай. Възможно е и да те следи. А ако ни види двамата заедно, това ще е краят на службата ми.
— Какво да направим тогава?
Той помисли малко и отвърна:
— Мога да проверя дали те следят. Дай ми новия си телефон. Ако всичко около тебе е наред, ще ти звънна към полунощ. Ще кажа „разбрано“ и ще затворя. А ако те следят, няма да ти се обадя. При положение че всичко е наред, ще се срещнем тук утре вечер. Донеси филма и апарата… Става ли?
— О’кей.
Той запали нова цигара и се умълча за момент, после рече:
— Нека видим пак положението. Да прегледаме отново заподозрените. Ти, аз, Крийдън и Латимър. Мръсникът е бил убит с твоя пистолет, което те поставя далеч пред нас. Разсъждавам така, както би разсъждавал Голдстийн. Но ако умникът може да ти лепне убийството заради това, то вторият филм, където се крият големите пари, вече насочва нещата към Крийдън, защото само той притежава толкова пари… Нали така?
Замислих се за Крийдън. Беше богат, груб и безмилостен човек — изобщо не бе типът, който ще се поддаде на изнудване. Ако жена му е била крадла и ако Горди се е опитал да му измъкне един милион долара, Крийдън като нищо би се превърнал в убиец. Могъл е спокойно да отмъкне пистолета ми, да застреля Горди и да го върне обратно.
Но откъде е можел да знае, че имам пистолет?
Попитах Бренър за това.
— Разрешителните за оръжие в нашия град трябва да се одобрят и от действащ градски мирови съдия — обясни ми Бренър. — А Крийдън е именно такъв.