— Бих желал да ми предадете патроните! — В гласа му пролича внезапна ледена нотка, така присъща на ченгетата.
Свих рамене и отидох до шкафа. Порових малко, намерих кутията и му я подадох. Той на свой ред я предаде на Хамър, който преброи патроните.
— Липсват шест — съобщи Хамър с безизразен глас.
— Нали заредих пистолета — обясних аз. — А ако си спомняте, оръжието ми бе откраднато. Заедно с патроните.
— Така. — Голдстийн се втренчи в дланите си. — Господин Мансън, познавате ли се с Фрида Хос? — Вдигна рязко глава и очите му се впиха в моите. Беше така неочаквано, че за миг се обърках, както той явно бе очаквал.
— Да.
Успях някак да запазя спокойствие, но белята бе станала. Крийдън ме бе предупредил за Голдстийн. Беше се превъплътил в лошото ченге и бе постигнал своето.
— Кога се видяхте за последен път с нея, господин Мансън?
Реших, че е дошъл моментът да заема малко по-твърда позиция.
— А защо трябва да отговарям на този въпрос, лейтенант?
Той се приведе напред, без да откъсва поглед от мене.
— Защото са я застреляли тази вечер. До трупа са открили кутия с патрони същата като вашата. Имам основания да мисля, че тя е убита с пистолета, от който е загинал Горди и за който вие твърдите, че е откраднат от колата ви. Така че повтарям въпроса си — кога я видяхте за последен път?
В стаята се възцари продължително мълчание, докато аз се взирах в Голдстийн. По гърба ми пролази тръпка и усетих как кръвта се отдръпва от лицето ми.
И той, и Хамър ме наблюдаваха, както котка дебне мишка.
— Значи е мъртва? — успях да смутолевя накрая.
— Точно така. Мъртва е.
От работата си в скандални вестничета все пак бях придобил известен опит. Успях някак да се овладея и да заставя съзнанието си да заработи.
— За Бога! — възкликнах. — Че аз я видях само преди няколко часа!
— Видели сте я… преди два часа?
— Точно така. — Мисълта ми бе започнала да тече по-бързо. — Нека ви обясня. Още от смъртта на Горди си задавам въпроса защо на някого му е притрябвало да го убива — също като вас. Редактор съм на преуспяващо списание. Убийството на Горди естествено е важна новина за мен и бях решил да проуча версията за изнудване, която ми подсказахте. Единствената обещаваща следа беше тази жена — Фрида Хос. Чудех се дали не би казала на мен повече, отколкото на вас, и й позвъних. Беше наплашена и смяташе да замине нанякъде, но за това й трябваха пари. Съобщи ми, че разполага с данни, които е склонна да ми предостави срещу хиляда и петстотин долара. Това ме заинтересува. Изтеглих сумата и се срещнах с нея в пивницата „Анекс“. Поговорихме. Тя беше полупияна и изплашена. Боеше се, че някой може да убие и нея, както е бил убит Горди. Каза ми, че у Горди имало филм, който изобличавал някои от жителките на Ийстлейк като крадли, и че той ги е изнудвал. Интересуваше се дали, ако ми съобщи къде се намира филмът, бих й дал парите. Имам голям опит в интервюирането на хора и прецених, че ми говори сериозно. Дадох й парите, а тя ми съобщи, че филмът е скрит в тайно дъно в едно от чекмеджетата на Горди. Имало малко копче, чрез което можело да се стигне до това дъно. Срещнахме се в девет и петнадесет и тя си тръгна с парите двадесетина минути по-късно. Имах намерение да ви съобщя всичко това утре, така че да проверите чекмеджето. Почти сигурен съм, че ще откриете филма там.
Хамър усърдно водеше бележки в бележника си. Голдстийн замислено гладеше извития си нос.
— А вие какво направихте, господин Мансън, след като се разделихте с нея в девет и четиридесет?
Внимавай, предупредих се наум, не биваше да намесвам името на Бренър.
— Отидох до пивницата „Полумесец“ — отвърнах. — Пристигнах там малко след десет часа.
— А защо отидохте?
— Защото търсех информация, Фрида Хос ми бе казала, че често се отбива на това място. Трябваше ми нещо за обстановката, в която е живяла. Разговарях с бармана, но или тя ме е лъгала, или той не искаше да говори. Нищо не научих и затова се върнах вкъщи.
Голдстийн ме изгледа за момент, после кимна.
— Но нямахте намерение да ми разкажете за това, когато пристигнах, нали господин Мансън?
— А и вие не ми дадохте кой знае каква възможност, нали?
Той отново ме-изгледа и смени темата:
— Как дадохте хиляда и петстотинте долара — в брой ли?
— Да. Тя прибра парите в дамската си чанта. Освен това носеше и пътна чанта на „Пан-Ам“.
— Когато са я намерили, у нея не е имало нито дамска, нито пътна чанта.
— Ако откриете оня филм, лейтенант, всичко би се изяснило.
— Точно така. — Той потърка пак носа си и се изправи.