Е, аз пък желаех Джийн. И като си спомних думите на баща си, реших да продължа да упорствам. Заспах с тази мисъл в главата си.
Сънувах странни неща. И в съня продължаваше да ми се струва, че не съм сам. Имах усещането, че някаква неясна фигура ме наблюдава, докато спя. Тя се движеше около мен — тъмна, разлята: нито мъж, нито жена — просто мълчалива и злокобна фигура, която, чувствах го в съня си, бе зложелателна към мен. Нещо ме стресна и се събудих. Единственият звук наоколо идваше от колите долу. Открих, че съм се изпотил. Когато чух асансьора да се спуска, погледнах будилника. Фосфоресциращите стрелки сочеха 3.40. Обърнах се на другата страна и придърпах завивките около себе си.
Тази нощ повече не заспах.
На сутринта по пътя към редакцията непрекъснато гледах в огледалото за обратно виждане, но движението беше прекалено натоварено, за да забележа дали някой ме следи.
Като знаех обаче, че ме следят, което ми създаваше неприятно чувство, реших да оставя Джийн да движи нещата в редакцията, а аз веднага след като прегледам пощата, да се отправя към банката. При добро стечение на обстоятелствата щях да знам кой е заснет на филма още до обед.
Но не стана така. Когато влязох в кабинета си, заварих там Джуди, която вече се бе захванала за работа и се извърна от пишещата машина:
— Добро утро, господин Мансън. Джийн позвъни по телефона, че не се чувства добре.
Заковах се на място.
— А ще дойде ли на работа?
— О, не, господин Мансън. На легло е. Смята, че е от нещо, което е яла снощи.
— Толкова ли е зле?
Джуди кимна:
— Така мисля, но тя твърди, че ще може да дойде на работа утре.
Едва сега разбрах, че няма да мога да изляза от редакцията чак до 18.00 часа. Ако Чандлър звънне и разбере, че и двамата с Джийн ни няма, ще имам неприятности.
— Вече прегледах пощата, господин Мансън, а и госпожица Шели от службата за секретарки е тук, готова да й се диктува.
— Добре… благодаря.
Изкарах някак сутринта. Направих добре, като реших да не рискувам да тръгна към банката, защото Чандлър влезе в редакцията малко след 11.00. Според него било време да започнем разследване около сенатора Лински. Зарадва се, когато му казах, че Макс вече се е захванал с работата.
За обяд Джуди ми донесе сандвичи. Помолих я да превключи прекия телефон към моя кабинет и я изпратих и тя да хапне. Така успях да остана сам в редакцията. Беше излязла само преди десетина минути, когато телефонът иззвъня. Чух, че от другата страна в автомата се пускат монети, а след това и гласа на Бренър:
— Виж какво, Мансън, следят те. Недей да подценяваш ония двамата. Те си разбират от работата, внимавай.
— Опиши ми ги, моля ти се — подканих го аз. — След като не ми се обади снощи, се досетих, че ме следят, но все още не съм ги видял. Добре ще е да знам с каква кола се движат и как изглеждат.
— Тъмносин мустанг ХР 55001 — отвърна Бренър. — Тейлър е висок, с тъмна, ниско подстригана коса, носи спортни дрехи. О’Хара е нисък, пълен, риж, с тъмен костюм и тъмносиня шапка. Обзалагам се обаче, че няма да забележиш нито един от двамата — професионалисти са. — След кратка пауза той продължи: — Успя ли да видиш оня филм?
— До довечера ми е невъзможно.
— Ще трябва да ми разкажеш за него. Не мога да си позволя да ни видят заедно. Знаеш ли, че си загазил? Беше ми казал, че оня пистолет е загубен.
— И аз така мислех. Бил е пуснат в кофа за смет. Някой трябва да е видял това и да го е прибрал.
Бренър изсумтя:
— Голдстийн е помислил и за този вариант. От утре ще подслушва домашния ти телефон.
Замръзнах:
— А тази линия в ред ли е?
— Да, нея не смее да я пипа. Прекалено се бои от Чандлър, за да се опита да подслушва негов телефон.
— Но той все пак не може да ме обвини в нищо, нали? — Усетих как изведнъж ръцете ми овлажняха.
— Засега не, но се е вкопчил в теб и ще трябва да се отклони вниманието му. Виж какво има в оня филм, а аз ще ти се обадя утре по същото време. — После затвори телефона.