Погледът ми се спря върху стената, където само преди минутка се виждаха образите на прегръщащите се Джийн и Чандлър.
Тя и той! Че са били любовници беше очевидно. Трябваше само да си припомня изражението на обич и копнеж, изписано по лицето на Джийн, за да бъда сигурен в това. Как е потривал ръце Горди, когато е прибрал този филм.
Хенри Чандлър, високопоставеният гражданин, известният квакер, построил градската катедрала! Чандлър, притежателят на списание, в което хората биват подлагани на критика! Чандлър, успелият да събере двеста милиона долара; човекът, който си говори на ти със самия президент — заснет в супермаркет (тъкмо там!) да целува четвъртата си секретарка! Мнението на Горди, че филмът би струвал милион долара, не е било лишено от основания. В случай че на този материал бъде дадена гласност, това би означавало краят на Чандлър!
И докато седях все така разтреперан, си спомних думите му от момента, когато приех да стана главен редактор на „Народен глас“. Те и сега прогаряха съзнанието ми:
Ти ще се обявиш против покварените и нечестните. Не забравяй, че ще бъдеш като златна рибка в стъклен аквариум. Внимавай — не давай на никого възможност да отвърне на удара ти. Златните рибки няма къде да се скрият. Помни това. Вземи мен — аз съм квакер и се гордея с това. Вярвам в Бога. За личния ми живот не би могло да се каже нищо лошо. Никой не може да ме уличи в нищо; никой не бива да е в състояние да уличи и теб.
Лицемер мръсен, помислих си! Гаден, долен лицемер!
Представяш се за втори Господ, който би могъл да наказва покварените и нечестните, но зад светата фасада личи, че си лъжец, прелюбодеец и измамник!
Цял треперех от гняв, а по тялото ми лазеха ледени тръпки. Искаше ми се да го съсипя, да го изоблича. Възможно ми беше да го направя! Можех да накарам Дънмор да извади фотоувеличение на някой от кадрите, а аз щях да поставя снимката на корицата на „Народен глас“. А можех да я придружа и с коментар! Снимката щеше да е достатъчна, за да повали и него самия, и империята му!
Чукане на вратата ме изтръгна от тези разкъсващи мисли. След като овладях яда си, погледнах часовника — беше 13.02. С несигурни стъпки излязох в секретарската стая и отворих входната врата. Влезе Джуди.
— Обядвахте ли вече, господин Мансън? — попита ме, докато оставяше дамската си чанта на бюрото. — Ако желаете, мога да сляза за един сандвич.
Самата мисъл за ядене ме отврати.
— Всичко е наред. Само че имам много работа. — Върнах се в кабинета си и затворих вратата.
Седнах зад бюрото. Джуди, свежа и млада, някак бе разсеяла гнева ми. Започнах да мисля по-разумно. Ако, да кажем, не бе замесена Джийн, която обичах, а имаше снимка на Джуди, бих ли реагирал така? Веднага ми стана ясно, че не. За отмъстителната ми злоба имаше една причина-този богат лицемер квакер ми бе отнел Джийн. Ако бе замесена коя да е друга жена, а не Джийн, щях да се учудя, да вдигна рамене и да унищожа филма. Взех ножа за разрязване на хартия и започнах да дупча тефтера си.
Срещат се някакъв мъж и някаква жена, мислех си. Става определена химическа реакция и те изведнъж се влюбват един в друг. Кой от тях е виновен? Наистина след доста месеци осъзнах, че тъкмо Джийн е жената, която обичам — Линда бе виновна за това объркване на чувствата ми. А Чандлър ме бе изпреварил. Когато попаднеш в химическия взрив и когато си в уязвимата позиция на златна рибка в квакерски аквариум, какво можеш да направиш? Зависи, казах си, колко голям е взривът. Ако е само неочакван сексуален импулс, би могло да му се устои, а ако е истинска любов…
Чандлър нямаше как да се разведе. Лоуис би се борила със зъби и нокти за своето. А той би трябвало да посочи мотивите си, което би го съсипало. Така че не му е оставало нищо друго, освен да се среща с Джийн по тайни места като супермаркета „Добре дошли“ и Бог знае къде другаде, за да си открадне някоя целувка.
И така — за да се запази репутацията му на светец, бяха убити две нещастни създания. Кой ли го бе направил? Със сигурност не е бил Чандлър. Когато разполагаш с неограничените му финансови възможности, никак не е трудно да си наемеш професионален убиец. Прочее с мръсните дела на Чандлър се занимаваше Борг. Той без особени усилия би намерил убиец, който да се вмъкне в дома на Горди й да го премахне.
Спрях за миг с разсъжденията, защото усетих, че съм дал прекалено голяма свобода на въображението си.
И Горди, и Фрида са били застреляни с моя пистолет. А професионалистът би използвал собствено оръжие! Така че версията за наемник бе по-скоро неправдоподобна.