— Искам да ти призная нещо. — Очите й отново заприличаха на горящи въглени. — Имам да ти призная толкова много неща. Горди дойде при мен. Явно не му е достигнала смелост да отиде при Хенри. Каза ми за филма. Поиска един милион долара. Хилеше ми се гадно, подхвърли, че Хенри и аз сме в добра компания — спомена и имената на останалите жени, за които ти бях казала, че ги знам от Уоли. Уоли всъщност не знаеше нищо за супермаркета „Добре дошли“. Излъгах те, че той е правил разследване. Как иначе можех да те накарам да ми повярваш? Трябваха ми възможно най-много данни. Нападението над Уоли няма нищо общо с Горди. Онова си беше улично нападение. Ясно ми беше, че имам нужда от помощ — затова отидох при Уебър. Без Хенри Уебър е нищо и той много добре го знае. Освен това е единственият, който знае, че Хенри и аз се обичаме. Знаеше и че онази жена, Хос, е била близка с Горди. Отишъл в дома й, открил фотоувеличенията и ги унищожил, както унищожи и досието на Горди, за да не стигне до тебе. В него имаше данни, че той е лежал десет години за изнудване. Страхувах се, че ако ти научиш това, би могъл да уплашиш Горди и той да започне да говори за Хенри и за мен. — Тя потърка с длан челото си. — След като фотоувеличенията бяха унищожени, трябваше да получа и самия филм. Беше ми нужен пистолет. Исках да стресна Горди и да го накарам да ми предаде филма. Знаех, че ти имаш пистолет, затова те проследих до вас, открих, че входната врата не е заключена и взех пистолета. После отидох с колата до къщата на Горди. Заплаших го, той ми се изсмя и тогава го застрелях. — Млъкна и погледна съсипаната стая с леден поглед. — Беше лудост да го направя, преди да съм взела филма. Хрумна ми, че полицията може да докаже, че аз съм го убила, да бъде замесен и Хенри. — Погледна ме право в очите. — Реших да припиша на теб отговорността за смъртта на Горди. За мен ти не представляваш нищо. И никога не си представлявал. Въобразяваш си, че ме обичаш. — На лицето й се изписа отвращение. — За мене това е гнусна шега. Само се сравни с Хенри и ще разбереш защо. Всичко изглеждаше лесно. Бях ти взела пистолета. Хората на Уебър не те изпускаха от погледа си. Взеха и магнетофонната ролка, с която би могъл да бъдеш изобличен — от нея личи, че жена ти е крадла. Можеш да си представиш колко страдания ми причини мисълта, че вероятно има и втори филм. А оня полицейски лейтенант е опасен. Затова реших да те убия. — Тя млъкна, потрепера, погледна настрани. — Моля ти се, разбери ме, всичко това ме влудяваше. Имам ключове от всички апартаменти на Борг. Оная вечер дойдох тук със записа, филма и пистолета. Ти спеше. Мислех да те застрелям, да оставя филма и пистолета до теб. Бях убедена, че полицията ще помисли, че си се самоубил. Застанах над теб с пистолета в ръка, но някак не успях да дръпна спусъка. Дълго стоях така, но нещо ме спираше, така че отчаяна си тръгнах; унищожих ролката и филма. Уебър ми каза, че си се срещнал с оная жена, Хос. Когато отидох до тях, тя тъкмо се връщаше. Носеше някаква пътна чанта и бях убедена, че филмът е вътре. Застрелях я. — Изражението й се промени, като че ли я прониза болка. — Боже, прости ми! Тя беше толкова арогантна! Плюеше по мене… и аз я застрелях. Филм обаче нямаше. Затова дойдох тук… последната ми надежда. Претърсвах, претърсвах; търсех и търсех. Сега филмът е у мен. — Направи гримаса и се разхлипа. — Смешното е, че Хенри не знае нищо… нищо… нищо за всичко това. Няма представа и никога няма да разбере какво съм направила за него… как съм го предпазила. А той живее в прекрасната си къща с онази глупава, самовлюбена и ужасна гадина; мисли си, че съм щастлива, защото два пъти седмично може да ме целува и да докосва ръцете ми.
Станах и се замотах из съсипаната стая. Хлипането й съвсем не ме трогваше. Исках единствено да се махне.
— Това е нещо, с което трябва да свикнеш да живееш, Джийн — казах й. — А как ще го направиш си е твоя работа. Жалко е да мислиш, че любовта ми към теб е гнусна шега. А сега си върви, моля те.
Тя се стегна и приглуши хлипанията си.
— Разбира се. — Несигурно се изправи на крака. — Никога не би могъл да разбереш. — Стискаше касетката в ръце. — Ти нямаш представа какво е любовта.
Искаше ми се да я разкарам от главата си. Навярно имаше право. Сигурно нямам представа какво е любовта, но ако заради нея трябва да умрат двама души, не бих и искал да имам представа.
Отидох до входната врата и я отворих:
— Довиждане, Джийн.
Тя пристъпи, после спря и ме погледна:
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Ако ми е възможно.
Протегна ръка с касетката:
— Би ли унищожил филма?