В цялата кухня цареше безпорядък — съдовете от закуската стояха в умивалника, остатъци от готов обед от пиле с къри бяха разхвърляни по кухненската маса заедно с употребените чиния, нож и вилица. По пода бяха пръснати трохи от хляб. Спомних си, че Сиси щеше да дойде утре. Върнах се в кабинета, налях си една чаша и седнах зад бюрото. Седях си така и се опитвах да измисля някакво разрешение. Признавам, че бях изпаднал в паника. Виждах, че всичко, за което бях работил, както и цялото ми бъдеще отиват по дяволите заради алчността на глупавата ми красива жена. Защо не ме бе помолила да й купя парфюм? Как е могла да прояви такава отчайваща безразсъдност и да се превърне в крадла, след като би трябвало да знае какво ще означава това и за двама ни, ако я хванат?
Заставих се да отпъдя тези мисли и да се съсредоточа върху Джеси Горди. Опитах се да си припомня точните му думи и за всеки случай пуснах магнетофона.
Филмът, който в момента е у мене, господин Мансън, е толкова убедителен, че аз се колебая дали да не го предам на капитан Шулц. Помислих си, че първо трябва да поговоря с вас и с още някои съпрузи, чиито жени пазаруват в магазина ми.
Явно Линда не беше единствената крадлива съпруга. Били са изнудвани и други мои съседи. През съзнанието ми преминаха имена на семейства, които живееха около нас. Митчъл? Латимър? Тийсън? Гилроу? Крийдънс? Списъкът можеше да продължи безкрайно — всички мъже бяха богати, а жените им разглезени; мъжете бяха много по-богати от мене, но се съмнявах дали жените им бяха по-разглезени от Линда. Дали съпрузите също са били посетени от Горди? Ако е имало, да речем, още четири крадливи жени? При тарифа 20 000 долара на съпруга общо 80 000 за едно посещение със заплаха и парче филм!
Изведнъж ме обзе гняв, вдигнах слушалката и набрах телефона на Хърман Уебър.
Собственик на детективското бюро „Алърт“2 беше Хенри Чандлър, а негов изпълнителен директор Хърман Уебър. Той някога е бил лейтенант в полицията и си е подал оставката, защото бавели повишението му. Основал бюро за частни детективски проучвания. В полицията го обичали и съвсем скоро петима полицаи от най-добра класа също напуснали работа и отишли при него. Чандлър го бе финансирал, а сега го бе прибрал под крилото си заедно с петимата му бивши колеги. Дело на Уебър бяха всички по-трудоемки разследвания за „Народен глас“. Аз лично не го харесвах — беше печен, упорит и работата с него криеше изненади, но успяваше да се добере до фактите и в тях нямаше грешка.
Силният му насечен глас проехтя в слушалката:
— Уебър.
— Хърман, Стийв се обажда — съобщих аз. — Изникна една малка работа, която би трябвало да се проучи.
— Казвай направо — магнетофонът е включен.
Такъв си беше Уебър — много полезен и все пак ченге. Никога не приемаше задача, без да е записал разговора на магнетофон.
— Джеси Горди — продължих. — Управител е на супермаркета „Добре дошли“. Искам да знам всичко за него — дори колко често си реже ноктите на краката. Направи го бързо.
— Ще стане. Няма да е трудно. Имам негово досие, в което само трябва да се отразят последните месеци. Ще го получиш утре по обед.
— Приготви го за десет часа.
— Просто така? — Той подсвирна.
— В десет часа искам доклада на бюрото си-завърших аз и оставих слушалката.
Погледнах часовника си. Беше 18.20. Отворих тефтерчето си и намерих домашния телефон на Ърни Мейхю. Обади се Марта, жена му.
— Ърни върна ли се вече? Стийв е на телефона.
— Да, но в момента е в тоалетната — засмя се Марта. — Как сте вие двамата? Струва ми се, че не сме се виждали от векове. Кога ще се съберем? Какво ще кажеш за другия петък? Минете към нас.
— Добре. Ще говоря с Линда. Нали знаеш как е, Марта, плановете на мъжа вече нямат никакво значение. Може да е намислила нещо друго.