Когато най-сетне приключихме с оглеждането и завладялата ни силна възбуда попремина, Льогран забеляза, че умирам от нетърпение да узная разрешението на тази необикновена загадка, и започна да разказва подробно за всички обстоятелства, свързани с нея.
— Ти си спомняш — каза той — вечерта, когато ти подадох набързо нахвърляната скица на бръмбара. Спомняш си също така колко много ме ядоса твърдението ти, че рисунката ми приличала на мъртвешка глава. Когато за първи път изказа това мнение, помислих, че се шегуваш, но след това се сетих за особените петна по гърба на насекомото и се съгласих, че забележката ти е донякъде основателна. Въпреки това подигравката ти с моите способности ме раздразни, тъй като ме смятат за добър художник, ето защо след като ми върна късчето пергамент, бях готов да го смачкам и да го хвърля от яд в огъня.
— Искаш да кажеш, късчето хартия — забелязах аз.
— Да, то наистина прилича много на хартия и отначало и аз помислих същото, но когато започнах да рисувам отгоре му, открих веднага, че е къс много тънък пергамент. Спомняш си, че бе силно измърсен. И така, тъкмо се канех да го смачкам, погледът ми се спря върху скицата, която ти разглеждаше, и можеш да си представиш моето удивление, когато и аз действително забелязах очертанията на мъртвешката глава точно на онова място, където ми се стори, че бях нарисувал бръмбара. За миг така се изумих, че просто не бях в състояние изобщо да разсъждавам. Знаех добре, че рисунката ми се различава в подробностите от онази, която виждах, макар и в общите контури да имаше известно сходство. По късно взех една свещ, седнах в противоположния край на стаята и започнах да разглеждам внимателно пергамента. Когато го обърнах, видях върху задната страна моята собствена скица така, както я бях направил. В първия миг просто се изненадах от наистина забележителното сходство в очертанията от необикновеното съвпадение, заключаващо се в неизвестния за мене факт, че на обратната страна на пергамента, непосредствено под моята рисунка на бръмбара, имало череп и че този череп не само по очертания, но и по размери приличаше толкова много на моята рисунка. Казвам ти, че необичайността на това съвпадение съвсем ме замая за миг. Такъв е обикновено ефектът от подобни съвпадения. Умът се мъчи да установи връзката между причината и следствието и като не е в състояние да го направи, изпада в някакъв вид временна парализа. Но щом се съвзех от това вцепенение, постепенно дойдох до едно убеждение, което ме порази по-силно от самото съвпадение. Започнах отчетливо и без никакво съмнение да си спомням, че докато правех скицата на бръмбара върху пергамента, нямаше никаква рисунка. Твърдо бях убеден в това, тъй като си спомних, че го обърнах първо на едната, а после и на другата страна, докато търсех най-чистото място. Ако там имаше череп, нямаше да пропусна да го видя. Тук действително се криеше някаква загадка, която чувствувах, че не мога да си обясня; но дори в този първи миг ми се стори, че в най-отдалечените и потайни кътчета на ума ми заблещука като светулка мисълта за истината, така великолепно потвърдена от снощното приключение. Скочих веднага на крака, скрих пергамента на сигурно място и отложих всякакви по-нататъшни размишления до момента, в който бъда сам.
След като ти си отиде, а Юпитер заспа дълбоко, пристъпих към по-методично разследване на случая. Най-напред обмислих начина, по който пергаментът попадна в ръцете ми. Ние намерихме бръмбара на брега на материка, на около километър и половина източно от острова, малко над линията на прилива. Когато го хванах, той така силно ме ухапа, че го изтървах. Юпитер, с вродената му предпазливост, преди да улови литналото към него насекомо, се огледа наоколо за някакъв лист или нещо подобно, с което да го хване. Точно в този миг неговият поглед, а също и моят, попадна върху парчето пергамент, което взех тогава за хартия. То лежеше полузарито в пясъка, навън се подаваше само едното му ъгълче. Близо до мястото, където го намерихме, забелязах останките от някакъв корпус, по всяка вероятност на дълга корабна лодка. Те, изглежда, стояха твърде отдавна там, тъй като от шпангоутите не бе останало почти нищо.