И така, Юпитер взе пергамента, зави бръмбара в него и ми го подаде. Скоро след това си тръгнахме към къщи и по пътя срещнахме лейтенант Дж. Аз му показах насекомото и той ме помоли да му разреша да го занесе във форта. Съгласих се и той пъхна бръмбара в джоба на жилетката си без пергамента, в който беше завит и който продължавах да държа в ръката си, докато той разглеждаше насекомото. Лейтенантът може би се страхуваше, че ще променя решението си, затова сметна за най-добре да прибере веднага трофея — знаеш колко възторжено се отнася той към всичко, свързано с естествената история. В същото време, без да му мисля много, аз съм тикнал пергамента в джоба си.
Спомняш си, че когато отидох към масата с намерение да нарисувам бръмбара, не намерих хартия там, където обикновено я държа. Потърсих и в чекмеджето, но и там не намерих нищо. Разрових джобовете си с надежда да открия някое старо писмо и ръката ми напипа пергамента. Описвам ти така подробно и точно начина, по който той стана мое притежание, защото всички тези обстоятелства ми направиха особено силно впечатление.
Без съмнение ще ме вземеш за фантазьор, но аз вече бях установил някаква връзка между събитията. Бях съединил две брънки от една дълга верига. На морския бряг лежаха останките на лодка, а недалеч от тях пергамент — не хартия, — с нарисуван отгоре му череп. Ти, разбира се, ще попиташ: „Къде е връзката?“ Ще ти отговоря, че черепът, или мъртвешката глава, е добре известна емблема на пиратите. При бой те винаги издигали знаме с изображение на череп. Казах вече, че парчето се оказа пергамент, а не хартия. Пергаментът е дълготраен — почти вечен. Маловажни работи рядко се записват на пергамент, той не е така удобен за най-обикновено писане или чертане като хартията. Това разсъждение подсказваше някакъв смисъл — някаква връзка с мъртвешката глава. Не убягна от вниманието ми и формата на пергамента. Макар и един от ъглите по някаква случайност беше унищожен, можеше да се разбере, че първоначалната му форма е била продълговата. Той чисто и просто е представлявал лист, който е можел да се използува за паметна бележка за записване на нещо, което е трябвало дълго да се помни и грижливо да се пази.
— Но — прекъснах го аз — ти каза, че когато си рисувал бръмбара, върху пергамента не е имало череп. Как тогава установяваш връзка между лодката и черепа — щом последният по собствените ти признания сигурно е бил направен (бог знае как и от кого) по някое време, след като си нарисувал бръмбара?
— А, та тъкмо около това се върти и цялата загадка, макар че на това място сравнително лесно я разреших. Действията ми бяха правилни и можеха да доведат само до един единствен резултат. Разсъждавах приблизително така: докато рисувах бръмбара върху пергамента, не се виждаше никакъв череп. След завършване на рисунката аз ти я подадох и те наблюдавах много внимателно, докато ми я върна. Ето защо ти не си могъл да нарисуваш черепа, а не присъствуваше никой друг, който би могъл да го направи. Следователно той не е бил сътворен от човешка ръка. Независимо от всичко обаче черепът съществуваше.
На този етап от моите разсъждения се помъчих да си припомня и наистина си припомних напълно ясно всяка подробност от онова, което се случи през въпросния период. Времето беше студено (о, рядка и щастлива случайност), а в огнището пламтеше огън. Аз се бях сгорещил от ходенето и седнах близо до масата. Ти обаче придърпа стола си близо до камината. Точно когато ти подадох пергамента и ти се канеше да го разгледаш, влезе Улф, моето нюфаундленско куче, изправи се и опря лапи на раменете ти. С лявата си ръка ти го погали и се опита да го отблъснеш, докато дясната, в която държеше пергамента, бе отпуснал небрежно между колената, в непосредствена близост до огъня. В един миг дори си помислих, че пламъкът ще го обхване и се канех да те предупредя, но преди да отворя уста, ти дръпна ръката си и се зае да го разглеждаш. Когато обмислих всичките тези подробности, в мен не остана никакво съмнение, че топлината е причина за появата на черепа, чието изображение забелязах върху пергамента. Ти естествено знаеш добре, че съществуват химикали, и то от незапомнени времена, с помощта на които е възможно да се пише върху хартия или тънък пергамент, като буквите стават видими едва когато пергаментът се подложи на въздействието на огъня. Понякога се използува нечист кобалтов окис, разтворен в царска вода и разреден с четирикратно по отношение на неговото тегло количество вода, в резултата на което се получава зелено мастило. Кобалтови зрънца, разтворени в азотна киселина, дават червено мастило. Тези цветове изчезват в по-дълги или по-кратки интервали, след като изстине материалът, върху който се пише, но при неговото повторно загряване отново се появяват.