Последва дълга пауза. Накрая негърът попита:
— Нали ляфото око на черепа е от същата страна, на която е и ляфата страна на черепа? Защото черепът съфсем няма ляфа ръка, но нищо! А, намерих ляфото око, ето го ляфото око. Какфо да прафя с него?
— Пъхни бръмбара през него и го пусни, докъдето стигне връвта, само внимавай да не я изтървеш!
— Готофо, маса Уил, то било много лесно да профреш бръмбар през дупката; фнимафайте кога ще се покаже долу.
По време на целия този разговор Юпитер въобще не се виждаше, но спуснатият от него бръмбар се виждаше сега на края на връвта и блестеше като топче полирано злато в последните лъчи на залязващото слънце, които все още осветяваха слабо възвишението, на което се намирахме. Бръмбарът висеше свободно под клоните и ако паднеше, би паднал в краката ни. Льогран взе веднага косата и окоси точно под насекомото кръгообразно пространство на около три-четири метра в диаметър, после заповяда на Юпитер да пусне връвта и да слезе от дървото.
След като заби с голяма точност в земята едно колче на мястото, където падна бръмбарът, моят приятел извади от джоба си рулетка. Прикрепи свободния и край за дънера на най-близкото до колчето дърво, разви я до колчето, а от него продължи да я развива в посоката, определена вече от двете точки на дървото и на колчето, и отмери така петнадесет метра — в същото време Юпитер разчистваше къпинака с косата. На така измереното място бе забито второ колче, а около него, като то се използуваше за център, бе описан груб кръг с диаметър метър и двадесет сантиметра. След това Льогран взе едната лопата, даде по една на Юпитер и на мен и ни помоли да копаем колкото може по-бързо.
Право да си кажа, никога не съм имал особена склонност към подобни забавления и тъкмо в този момент с радост бих се отказал; нощта наближаваше и се чувствувах много уморен от пътуването; не виждах начин да се отърва, а се страхувах да не разстроя душевното равновесие на бедния ми приятел с моя отказ. Ако можех наистина да разчитам на помощта на Юпитер, не бих се поколебал да се опитам да отведа насила безумеца у дома му, познавах обаче твърде добре характера на стария негър, за да се надявам, че ще ми помогне в случай на стълкновение с неговия господар. Ни най-малко не се съмнявах, че някое от безбройните южни поверия за заровени съкровища е заразило Льогран и че тази химера е получила своето потвърждение в намирането на бръмбара или пък в упоритите твърдения на Юпитер, че това е „бръмбар от чисто злато“. Предразположеният към умопомрачение мозък лесно се поддава на подобни внушения, особено ако хармонират с предпочитани предубеждения, и аз си спомних думите на бедния клетник за бръмбара, който „ще му донесе богатство“. Въобще бях ужасно обезпокоен и озадачен, но в края на краищата реших да се примиря и да се заловя с охота с копането, като по такъв начин убедя по-бързо и по-нагледно фантазьора в необосноваността на неговите схващания.
Запалихме фенерите и се заловихме за работа с усърдие, заслужаващо много по-благоразумни дела; светлината струеше върху нас и нашите инструменти и аз си помислих каква ли живописна група представляваме и колко ли странна и подозрителна би се сторила нашата работа на някой страничен човек, който би се натъкнал случайно на нас сега.
Копахме много старателно в продължение на два часа. Почти не разговаряхме; смущаваше ни най-вече скимтенето на кучето, което проявяваше изключителен интерес към нашите занимания. Накрая то така се разбесня, че се уплашихме да не би тревогата му да привлече вниманието на някои скитници от околността а може би от това се опасяваше и Льогран, — тъй като аз щях да се възползувам от всяко прекъсване, което щеше да ми предостави възможността да върна странника у дома му. Шумът скоро беше твърде сполучливо прекратен от Юпитер, който изскочи с твърда решимост от ямата, завърза муцуната на кучето с една от презрамките си, след което поднови с тъжна усмивка работата си.
След изтичане на споменатото време достигнахме около метър и половина дълбочина, но все още не се виждаха никакви следи от съкровище. Последва обща почивка и аз започнах да се надявам, че комедията свършва. Льогран обаче, макар и явно смутен, изтри замислено чело и се залови отново за работа. Ние разкопахме целия кръг от метър и двадесет сантиметра в диаметър и разширихме леко границата, като увеличихме дълбочината с още шестдесет сантиметра. Въпреки това вътре не се оказа нищо. Най сетне златотърсачът, когото искрено съжалявах, изпълзя от ямата и с най-горчиво разочарование върху лицето започна бавно и с неохота да облича палтото си, което бе захвърлил някъде след започване на работата. Междувременно аз не направих каквато и да е забележка. По знак на своя господар Юпитер започна да прибира инструментите си. След това и след като развърза муцуната на кучето, ние поехме в пълно мълчание към къщи. Едва изминали може би и дванадесетина крачки в тази посока, Льогран се хвърли с гръмки ругатни към Юпитер и го сграбчи за яката. Изуменият негър облещи очи, разтвори широко уста, изпусна лопатата и падна на колене.