Не бях сигурен в това, но кой знае. Понякога един квартал, също като дадена култура или цивилизация, е достатъчно силен, за да абсорбира и приобщи независимо какъв брой новодошли. Но не знам дали това все още е валидно тук. Погледнато отвън, всичко изглежда същото — като например иранците и корейците, които срещам в градчето, облечени в сини спортни фланелки, кафяви широки панталони и платнени обувки с гумени подметки, — но същността е променена. Понякога си представям такава гротескна картина — петстотин ориенталци, араби и азиатски индианци, облечени във вълнени костюми и шотландски наметала, кротичко аплодират есенните състезания на поло. Не искам да звуча като расист, но ми е любопитно защо богатите чужденци искат да купуват къщите ни, да носят дрехите ни и да имитират поведението ни. Може би трябва да се чувствам поласкан и сигурно е така. Това, което искам да кажа, е, че никога не съм изпитвал желание да живея в палатка и да ям камилско месо с пръсти.
— Джон? Слушаш ли ме?
— Не.
— Искаш ли да дойдеш с мен и да направим официална визита на Франк Белароса?
— Не.
— Защо?
— Нека първо той ни посети.
— Но нали току-що каза, че…
— Няма значение какво съм казал. Аз няма да отида там, нито пък ти.
— Кой казва?
— Лорд Хардуик.
Слязох от колата и тръгнах към къщата. Сюзън изключи двигателя и ме последва. Влязохме, а във въздуха тегнеше онова напрегнато мълчание, заставащо между мъж и жена, които току-що са се скарали, а тази тишина не прилича на никоя друга, освен може би на оная зловеща застиналост, която разделя проблясъка от взрива на атомна бомба: 5, 4, 3, 2, 1…
— Добре. Ще изчакаме — рече Сюзън. — Ще пиеш ли нещо?
— Да.
Сюзън отиде в трапезарията и извади от барчето бутилка коняк. После мина в килера и аз я последвах. Извади две чаши от шкафа и наля по малко във всяка.
— Чист ли го искаш?
— С малко вода.
Тя завъртя кранчето, наля твърде много вода в коняка и ми подаде чашата. Чукнахме се й отпихме, след това се преместихме в кухнята. Тя попита:
— Има ли мисис Белароса?
— Не знам.
— Искам да кажа, носеше ли мистър Белароса венчална халка?
— Не забелязвам такива подробности.
— Но ако са на хубава жена, забелязваш.
— Глупости.
Но верни. Ако видя хубава жена и съм в някое от ухажорските си настроения, въобще не ме интересува дали е свободна, сгодена, омъжена, бременна, разведена или в меден месец. Това е така сигурно защото никога не преминавам границата на флирта. Физически не изневерявам. Сюзън, напротив, не си пада по флирта, а такива жени трябва да се държат под око.
Тя седна до кръглата маса в кухнята ни, обзаведена в английски провинциален стил.
Отворих хладилника.
— Ще обядваме в клуба със семейство Ремсън — каза тя.
— В колко часа?
— В три.
— Ще изям една ябълка.
— Дадох ги на конете.
— Тогава ще ям овес.
Открих една купичка новозеландски череши, взех я и затворих хладилника. Ядях черешите прав, като плюех костилките в мивката и отпивах от коняка. Пресните череши добре вървят с коняк. Известно време никой не проговори, само часовникът на стената тиктакаше. Накрая аз казах:
— Разбери ме, Сюзън, ако този тип беше някакъв ирански търговец на килими или корейски вносител, или каквото и да е, щях да бъда добър съсед. И ако на някой тук това не му харесва, да върви по дяволите. Но мистър Франк Белароса е гангстер, при това според вестниците най-главният бос на мафията в Ню Йорк. Аз съм адвокат, да не говорим, че съм уважаван член на това общество. А телефоните на Белароса се подслушват и къщата му е под наблюдение. Затова трябва да внимавам за отношенията си с този човек.
— Разбирам положението ви, мистър Сатър — отвърна Сюзън. — Някои хора дори смятат семейство Станхоуп за уважавани членове на обществото.
— Не бъди саркастична, Сюзън. Говоря като адвокат, а не като сноб. Почти половината си пари печеля от хората тук и се ползвам с репутацията на честен и почтен човек. Искам да ми обещаеш, че няма да ходиш да го посещаваш — него или жена му, ако има такава.
— Добре. Но помни какво е казал Толкин4.
— Какво е казал?
— Не бива да изключваш от сметките си жив дракон, ако живееш в близост до него.
4
Проф. Джон Роналд Руел Толкин (1892 — 1973) — английски лингвист и историк, автор на книгата „Властелинът на Пръстените“. — Б.пр.