Един мой предшественик взел веднъж някакъв плод от една жена в една градина и това му струвало доста неприятности, затова казах:
— Не, благодаря.
И така, стояхме на няколко крачки един от друг и най-накрая аз казах:
— Етел ми каза, че си искала да говориш с мен.
— Да, исках да ти кажа добре дошъл вкъщи.
— Благодаря, но не съм си вкъщи.
— Вкъщи си, Джон.
— Виж какво, Сюзън, едно от първите неща, които научаваме ние, които не сме били родени в имение, е, че не може и вълкът да е сит, и агнето цяло. За всяко удоволствие се заплаща. Ти вземаш решенията си, Сюзън, и трябва да поемеш отговорността за действията си.
— Благодаря за тази протестантска среднобуржоазна проповед. Прав си, че са ме възпитавали по друг начин, но аз се приспособих към новите условия много по-добре, отколкото ти. Винаги съм ти била добра съпруга, Джон, и заслужавам по-добро отношение от това.
— Така ли? Това означава ли, че отричаш всякакви сексуални отношения с Белароса?
— Да, отричам ги.
— Добре, но аз не ти вярвам.
Лицето й почервеня.
— Тогава защо не попиташ него?
— Няма смисъл, Сюзън, след като ти си му предала разговора, който водихме с теб. Как мога да вярвам на теб или на него, когато е очевидно, че играете комбина? За идиот ли ме смяташ?
— Не, ти си умен адвокат. Но си станал прекалено подозрителен и циничен. — Направи малка пауза и ме погледна: — Но въпреки това ще ти кажа нещо. Аз и Франк станахме добри приятели и — да, говорим, говорим и за теб, и за всичко останало и предполагам, това е изглеждало като непристойно държание. Извинявам се за него.
Погледнах я в очите и исках да й повярвам, но имах твърде много косвени доказателства за противното.
— Сюзън — казах й аз, — кажи ми, че имаш връзка с него, и аз ще ти простя. Казвам го без никакви условия и повече никога няма да говорим за това. Давам ти честната си дума. Но трябва да ми го кажеш сега, в тази минута, без повече лъжи. — И добавих: — Такова предложение се прави само веднъж.
— Казах ти какви са отношенията ни — отвърна тя. — Близки, но не сексуални. Може би твърде близки, но аз ще се погрижа за това. Пак ти казвам, извинявам се за това, че съм му се доверила, и ако си ядосан, мога да те разбера. Ти си единственият мъж, от който имам нужда. — И добави: — Липсваше ми.
— И ти на мен.
Което беше вярно. Невярното беше нейното признание в по-малко престъпление. Това е стар трик. Разбрах, че доникъде нямаше да стигнем. Сюзън е хладнокръвен човек и дори ако беше стояла цели осем часа на мястото за свидетели в съда, а аз да бях един свиреп разярен адвокат, пак нямаше да успея да изтръгна от нея това, което искам. Тя бе решила да лъже, или по-точно Белароса го бе решил вместо нея по свои собствени съображения. Чувствах, че ако беше всеки друг, но не и той, тя щеше да се изправи срещу мен и да ми каже истината. Но този мъж имаше такава власт над нея, че тя можеше да ме гледа в очите и да ме лъже, макар това да беше против цялата й природа и възпитание.
В този момент се чувствах по-зле, отколкото ако просто бе казала:
— Да, чукам се с него от три месеца.
Всъщност страхувах се за нея, защото тя беше по-малко способна да се справи с мистър Белароса и неговата поквареност, отколкото аз. Инстинктивно усещах, че моментът не е подходящ да я насилвам повече и да продължавам очната ставка.
— Добре, Сюзън — казах аз. — Разбирам, че си била съблазнена от него по друг начин. И да, ядосан съм и ревнувам заради твоите отношения с него, дори и да не са сексуални. Бих искал просто да бяха физически, а не метафизически.
Това не беше вярно, разбира се, защото на първо място съм мъж, а чувствителен, интелигентен, модерен съпруг — на второ или трето или дори четвърто, ако не и по-ниско. Но това ми прозвуча като правилния отговор на нейното признание в емоционална изневяра.
— Ти също беше съблазнен от него, Джон — каза ми тя.
— Да, права си.
— Е, ще бъдем ли приятели?
— Можем да поработим върху това. Но аз все още съм ядосан за много неща. А вероятно и ти.
— Да, ядосана съм, че ме обвини в изневяра и че от месеци емоционално си се отдръпнал от мен.
— Може би трябва да се разделим за известно време — казах аз.
Тя, изглежда, обмисляше това, после отвърна:
— Бих предпочела да успеем да решим проблемите си, като живеем заедно. Не е задължително да спим заедно, но бих искала да живееш вкъщи.