— В твоята къща.
— Казах на адвокатите си да прехвърлят имота на името и на двама ни.
Животът поднася какви ли не изненади, нали?
— Кажи им да не го прехвърлят.
— Защо?
— Не искам имоти, при положение че имам данъчни проблеми. А твоите имоти не ги искам при никакви обстоятелства. Но благодаря за жеста.
— Добре. — И попита: — Е, ще останеш ли?
— Остави ме да си помисля. Смятам да прекарам няколко дни с лодката в морето. Опасявам се, че няма да мога да дойда на откриването на картината ти тази вечер.
— Ако искаш, бих могла да кажа на… Анна да го отложим — отвърна тя.
— Не, Анна ще се разстрои. Моля те, предай извиненията ми на Анна.
— Добре.
— Ще се видим след няколко дни — казах аз и се обърнах, за да си тръгна.
— Джон?
— Да?
— Сега се сетих. Мистър Мелзър идва тук оня ден. Мисля, че беше четвъртък или петък.
— Е, и?
— Той каза, че трябвало да направиш някаква първоначална вноска от данъците си.
— Не му ли каза, че още не сме прехвърлили собствеността на къщата в Ийст Хамптън?
— Казах му. Той каза, че ще види какво може да направи, но изглеждаше угрижен.
— Ще се свържа с него. — Поколебах се малко, след това казах: — Сюзън, ще трябва да извървим дълъг път.
Тя кимна.
— Бихме могли да заминем заедно, Джон, веднага щом нещата тук се уредят. Само ти и аз. Можем да отидем с лодката в Карибско море, ако искаш.
Тя положително се опитваше, а аз положително не. Но раната беше твърде дълбока, а лъжите по никакъв начин не я лекуваха. Внезапно ми се прииска да й кажа, че съм спал с известна телевизионна репортерка и щях да го направя, ако знаех, че би ни помогнало по някакъв начин. Но аз въобще не се чувствах виновен и нямах нужда да се изповядам, а и Сюзън нямаше нужда да слуша признания, направени от жажда за отмъщение.
— Помисли си за едно пътуване с лодката, Джон.
— Ще си помисля.
— Ах, щях да забравя, обадиха се Едуард и Каролин. Много поздрави и от двамата. Казаха, че ще ни пишат, но нали знаеш колко време им отнемат писмата. — Тя се усмихна.
— Ще им се обадя, като се върна. Ще се видим след няколко дни.
— Внимавай, Джон. Наистина не бива да излизаш с лодката сам.
— Ще остана в Пролива. Там не е опасно.
И добавих:
— Успех довечера.
Обърнах се и докато се отдалечавах, я чух да вика:
— Не отивай в Карибско море без мен.
Около час по-късно спрях пред яхтклуба, след като се бях отбил в един магазин в Бейвил, за да си взема бира, леберкез и хляб. Можеш да живееш три дни на бира, леберкез и хляб, преди да те хване скорбута и кокошата слепота.
Занесох кашончето с бира и сака с продуктите на едно отиване до лодката и оставих всичко на кея. Тъкмо щях да скоча в лодката, когато забелязах едно картонче, пъхнато в прозрачно пластмасово облекло, което висеше на бордовата ограда на носа. Наведох се и прочетох тази табелка:
Конфискация на правителството на Съединените щати. Тази собственост е конфискувана поради неплатени данъци, дължими от Джон Сатър по силата на облагането, определено от областния директор по вътрешните приходи. Лица, които използват тази собственост независимо за какви цели, носят наказателна отговорност пред закона.
Гледах картончето известно време, опитвайки се да разбера как е попаднало това нещо на лодката ми. След цяла една минута станах и натоварих провизиите си на борда.
Докато отвързвах въжето, забелязах, че хората от съседните лодки ме гледаха. Искам да кажа, че ако ми трябваше едно последно унижение, това беше то. Но пък можеше да бъде и по-лошо. Да не забравяме, че точно тук, на Лонг Айлънд, през колониалните времена са затваряли хората в дървени сандъци и са ги топили в езерата, намазвали са ги с катран и са ги овалвали в пера98, завързвали са ги на позорния стълб и са ги биели с камшици публично. Така че една малка табелка на бордовата ограда не беше кой знае какво. Поне не трябваше да я нося окачена на врата си.
Включих двигателя и излязох с „Поманок“ в залива. Забелязах, че на вратата, която водеше към каютата, имаше също такава табелка като на носа. А още една висеше на гротмачтата. Е, не можех да кажа, че не съм видял табелката, нали?
Изключих двигателя и оставих лодката да се носи по течението и вятъра. Беше късен следобед, един приятен неделен ден през август, малко по-хладно от обичайното, но спокойно.