Това наистина ми липсваше, докато бях в Манхатън; мириса на море, хоризонтите, уединението и тишината. Отворих си кутия бира, седнах на палубата и отпих. След пет дни менюта, обслужване по стаите и ресторанти ми беше приятно да си направя сам сандвич с леберкез и да пия бира от кутия.
Долу-горе преполових кашончето, докато се носех на дрейф из залива, и размишлявах за смисъла на живота и по-специално се питах дали казах и направих точно това, което трябваше със Сюзън. Мисля, че правилно постъпих и оправдах себе си за това, че не й казах, че не вярвам на историята й, като си припомних, че тя е на ръба на полудяването дори при най-добри обстоятелства. Нямах за цел да съсипя нея или брака ни. Наистина исках нещата да се оправят. Имам предвид, че в известен смисъл ние все още се обичахме, но няма нищо по-нелепо от двама съпрузи, които живеят заедно, когато единият от тях има извънбрачна връзка, а другият знае за нея. (Това сега се нарича подмятане. Сюзън бе тази, която имаше извънбрачна връзка. Белароса бе обяснил това онази вечер, когато всички вечеряхме в „Крийк“. Нали?) Не спите заедно, разбира се, но пък и не е задължително да се разделите и да поискате развод. Особено ако двамата все още сте емоционално свързани. Има и други, по-малко цивилизовани реакции, знам, като например да се вдигне скандал или единият от съпрузите да изпадне в истерия и да се нахвърли върху другия. Но в случая цялата каша се бе забъркала по такъв странен начин, че се чувствах отговорен за нея.
Всъщност Сюзън не бе признала с думи, че действително има любовни отношения със съседа ни, което малко усложняваше ситуацията. Да го представя със съдебни термини: аз бях направил обвинението, но не бях представил доказателствата и обвиняемата упражняваше правото си да мълчи, да се муси и да се затвори в себе си. И наистина, макар че Белароса мълчаливо бе признал връзката, доказателства ми по отношение на Сюзън бяха изцяло косвени. Затова мисля, че и двамата смятахме, че ако просто избягваме тази тема и се избягваме един друг за известно време, в крайна сметка може би и двамата щяхме да повярваме, че това въобще не се е случвало. Това беше нещо като обратното на сексуалните ни фантазии; т.е. щяхме да използваме добре развитите си умения да си измисляме разни неща, за да се преструваме, че това, което ставаше, беше просто още една сексуална мелодрама, този път озаглавена „Джон подозира Сюзън в изневяра“.
Във всеки случай след десетата или единайсетата бира разбрах, че Франк Белароса е пречката по пътя към едно истинско и трайно помирение.
Небето вече розовееше, чайките пикираха и беше време да се връщам обратно. Станах, залитайки, слязох долу и взех една брадвичка, втъкната между дъските. Отидох в предната част и замахнах с брадвата, която направи петнайсетсантиметров разрез в стъклопластовия корпус под ватерлинията. Издърпах брадвата и наблюдавах как водата нахлува в помещението между мивката и душа. Замахнах още няколко пъти с брадвата и направих една доста широка дупка в корпуса. Океанът нахлу вътре, наводнявайки пода и разливайки се в предната кабина.
Качих се горе и отворих сандъка с флагчетата, откъдето извадих седем вимпела и ги закачих на фала. Вдигнах флагчетата на гротмачтата.
Горд от идиотщината си и докато „Поманок“ се накланяше на дясната си страна, а аз се опитвах да я наклоня на лявата, приклекнах на предната палуба и извадих спасителния сал. Прехвърлих останалата бира върху сала заедно с две малки гребла, и седнах на него. Отворих си една бира и пиех, докато лодката ми потъваше във водата около мен.
Океанът заля първо дясната страна, разля се около наведената палуба и повдигна сала с няколко сантиметра.
На „Поманок“ й трябваше доста време, за да потъне, но в края на краищата кърмата се скри под водата и спасителният сал се плъзна над нея. Наблюдавах как лодката ми бавно потъваше в океана, килната на около 45° на дясната си страна, носа й все още стърчеше над водата, а на мачтата се вееха седемте сигнални флагчета, които обявяваха на света: Майната ви.
Вече почти се бе свечерило и докато се носех по вълните, ми ставаше все по-трудно да виждам лодката си, но все още различавах мачтата с флагчетата, която лежеше почти перпендикулярно на водата. Изглеждаше като че ли килът е опрял в дъното и лодката нямаше да потъне повече.
Известно време се носех с прилива, като се справях с нова бира и мислех за това-онова. Очевидно това, което направих, беше много злобна постъпка, да не говорим, че е първокласно престъпление. Но какво от това? Искам да кажа, че някой бе постъпил много злобно с мен. Не е ли така? Виждах в тази работа почерка на Алфонс Ферагамо, а също и на мистър Новак. Може би дори мистър Манкузо имаше пръст в нея, а и мистър Мелзър бе оказал някакво влияние. „Нищо добро няма да излезе от опитите ви да се преборите със сили, които са много по-силни от вас.“ Вярно, но ми харесваше битката.