Седнах в креслото срещу него.
— Ще пиеш ли кафе? Филомена все още е тук. Само тя остана. Другите са шибани ченгета. Дори медицинските сестри са шибани ченгета. Искаш ли кафе?
— Разбира се.
Той взе едно уоки-токи и извика:
— Кафе!
След това остави апарата и се усмихна:
— Никого не оставям без работа.
Той наистина изглеждаше като парцал, но не усещах никакви мозъчни увреждания. Напротив, умът му сечеше, както винаги, просто беше малко отпуснат, макар че това можеше да е резултат от болкоуспокоителните.
— Как е Анна? — попитах аз.
— Добре е. Сега е при смахнатата си сестра в Бруклин.
— Мари ли? Тази, която е омъжена за Сали Да-да?
Той ме погледна и кимна.
— Знаеш — казах аз, — ченгетата смятат, че е било работа на Сали Да-да.
Той сви рамене. Аз продължих:
— Сега той е поел управлението. Нали?
— Управлението на какво?
— На империята.
Той се разсмя.
— Империя ли? Не знам за никаква империя.
— По-добре научи, Франк, защото в противен случай ще се събудиш една сутрин и навън няма да има никой с М-16. Ще бъдете само ти с патериците и Сали Да-да на посещение. Capisce?
Той се усмихна.
— Чуй се само. Говориш като шибания Манкузо.
— Вестниците писаха, че им сътрудничиш.
— Още една глупост — изсмя се той. — Още една Ферагамова глупост, с която се опитва да ме изкара предател. Този педераст все още иска да ме види мъртъв.
В действителност не бях повярвал особено на възможността Франк Белароса да работи сега за Алфонс Ферагамо.
— Виж, Франк — казах аз, — вече не съм твой адвокат според Джак Уейнстейн, но ако бях, бих те посъветвал да сътрудничиш на правителството. Приемам, че поне обмисляш това, иначе нямаше да си заобиколен от ФБР.
Той си игра известно време с извивката на патерицата и приличаше на старец, помислих си аз.
— Охраняват ме — каза той, — защото съм свидетел по едно убийство. Убийството на Вини. Също като теб. Разбираш ли? И съм мишена на организираната престъпност. — Той се усмихна.
— Франк — казах аз, — не дължиш никаква вярност на хора, които се опитаха да те убият. Това е последният ти шанс да не влезеш в затвора, да останеш жив, да отидеш някъде с Анна и да започнеш наново.
Той ме гледа цяла минута, след това попита:
— Какво те засяга това?
Хубав въпрос.
— Може би се тревожа какво ще стане с Анна. Може би ме интересува справедливостта. — И добавих: — Аз съм гражданин.
— Аха? Добре тогава, нека да ти кажа нещо, мистър Гражданин: Франк Белароса няма да проговори пред ченгетата.
— Собствените ти хора се опитаха да те убият, Франк.
— Това беше недоразумение. Ти знаеш как стана. Шибаният Ферагамо го е нагласил. Но с моите хора сега съм на чисто.
— Така ли? Иди тогава на разходка в провинцията със Сал и Да-да.
— Ей, господин адвокат, ти нищо не знаеш за това.
— Знам, че видях дулата на две двуцевни ловджийски пушки. Видях как главата на Вини се пръсна като тиква и видях теб как падаш назад във витрината.
Той се усмихна.
— Сега разбираш ли защо плащам на адвокатите си толкова много?
Като говорим за плащане, не бях получил досега нито цент от него, но не възнамерявах да повдигам въпроса. При все това казах:
— Бих искал да ми обясниш защо бях уволнен.
Той сви рамене.
— Не знам. Има много причини. Джак какво ти каза?
— Почти нищо. Просто ми каза, че ми се дава почивка и би трябвало да се радвам. Така е. Каза ми също, че ще ме повика да свидетелствам за твоето алиби, ако все пак се изправиш пред съда в дело за убийство. Това не е толкова радостно.
— Аха. Ще видим. — И добави: — Ченгетата не те харесват. Затова им направих една услуга и те освободих.
— Това е интересно. А каква услуга ти правят те в замяна?
Той не отговори, а каза:
— Това не означава, че не можем да останем приятели. Дори е по-добре, ако сме само приятели и съседи, нали?
— Предполагам. А оставам ли почетен италианец?