Выбрать главу

Това не мина много добре, но след като хвърли няколко гневни погледа около себе си, Долън каза на полицайката:

— Отпред.

Преди да й сложат белезниците, аз помогнах на Сюзън да си свали сакото, след което жената й окова ръцете отпред. Това е по-удобно, по-малко унизително и изглежда по-добре, защото можеш да си наметнеш сакото върху белезниците, както и направих със сакото на Сюзън.

До това време с Долън започнахме да се разбираме един друг малко по-добре и не ни хареса това, което разбрахме. Долън се обърна към полицайката, но така, че и аз да чуя:

— Мисис Сатър е била претърсена от федералните агенти, когато са я заловили, и всички те ми казаха, че у нея няма повече оръжия, но вие отново я претърсете в участъка, включително за отрова и други средства за самоубийство и я наблюдавайте през цялата нощ. Не искам да загубя и нея. — Той ми хвърли бърз поглед, след това се обърна към полицайката:

— Окей, отведете я.

— Почакайте — казах аз, искам да говоря с клиентката си.

Но лейтенант Долън не смяташе да бъде така толерантен, както беше мистър Манкузо при подобни обстоятелства на същото това място преди няколко месеца.

— Ако искате да говорите с нея — каза лейтенант Долън, — елате в участъка.

— Възнамерявам да говоря с нея сега, лейтенант.

Хванах Сюзън за лявата ръка, а полицайката я хвана за дясната. Горката Сюзън. За пръв път, откакто я познавам, тя действително изглеждаше като че ли не владее положението.

И преди то да е станало наистина неконтролируемо, към нас се приближи мистър Манкузо, който сложи ръка върху раменете на Долън и го отведе настрана. Поговориха си малко, след което Долън отново се обърна към нас и направи знак на полицайката да се оттегли.

Взех окованите ръце на Сюзън в моите и се погледнахме един друг. Тя не каза нищо, само стисна ръцете ми. Накрая аз казах:

— Сюзън… разбираш ли какво става?

Тя кимна. Всъщност сега наистина изглеждаше с по-изострено внимание и ме погледна в очите.

— Джон, съжалявам за тези неприятности. Трябваше да изчакам, докато заминеш.

Това би било добра идея, но Сюзън съвсем не би ме пуснала толкова лесно.

— Може би въобще не трябваше да го убиваш — казах аз.

Или мисълта й беше някъде другаде, или не искаше да чуе това, защото каза:

— Ще ми направиш ли една услуга? Занзибар е вързан отвън. Ще го отведеш ли вкъщи? Не може да остане там цяла нощ.

— Разбира се, че ще се погрижа за Занзибар — отвърнах аз.

— Благодаря. А ще можеш ли да се погрижиш за Занзибар и Янки сутринта?

— Добре.

— Ще си бъда ли вкъщи до следобед?

— Може би. Ако успея да дам гаранция.

— Чековата ми книжка е в писалището ми.

— Мисля, че не вземат лични чекове, Сюзън — отвърнах аз. — Но ще измисля нещо.

— Благодаря ти, Джон.

Наистина нямаше какво повече да се каже, предполагам, сега, след като грижата за конете е осигурена и знаех къде е чековата й книжка. Може би моментът не е много подходящ за сарказъм, но ако ви кажа, че въобще не се наслаждавах на това, ще ви излъжа. От друга страна, не можех наистина да му се наслаждавам, нито пък в това отношение да го оплаквам, докато напълно не го разбера. Затова, противно на убежденията си, я попитах:

— Защо го уби?

Тя ме погледна така, сякаш това беше глупав въпрос, но отвърна:

— Той разби живота ни. Знаеш го.

Окей. Да го оставим така. Оттук нататък имахме шанс да построим живота си отново заедно, ако пожелаем. Тя го е направила заради нас. Край на историята. Но не можем да строим върху лъжи, затова казах:

— Сюзън, не ме лъжи. Той каза ли ти, че те оставя? Каза ли ти, че няма да остави Анна заради теб? Че няма да те вземе със себе си в Италия? Каза ли ти, че само те е използвал, за да се добере до мен?

Тя гледаше втренчено в мен, през мен всъщност, и разбрах, че отново е на „своя територия“. Предполагам, можехме да проведем този разговор някой друг път, макар че бях любопитен да разбера дали това, че Белароса е казал на Сюзън, че само я е използвал, за да се добере до мен, бе причина за смъртта му. И може би се чудите дали съм знаел или поне подозирал какво ще се случи, когато пуснах това в действие. Сложен въпрос. Ще трябва да си помисля по него.

Погледнах Сюзън.

— Ако си го направила заради нас, Сюзън, тогава ти благодаря за опита, да спасиш брака и съвместния ни живот. Но не трябваше, да го убиваш.