— Епископ ли е?
— Не, Сюзън, това е прякорът му в мафията. Там всички имат прякори.
— Наистина ли?
Тя отпи от чая си и погледна разсеяно към цветята. Сюзън, подобно на много от обитателите на тази Едемска градина, изключва голяма част от външния свят. Чете Тролъп и Агата Кристи, не слуша радио, а телевизионния екран използва само когато иска да гледа на видео някой стар филм. Осведомява се за времето чрез автоматичното съобщение по телефона. За местните събития научава от ежеседмичника за добри новини и от няколко списания от по-висока класа, които задоволяват нуждите на богатите обитатели на Златния бряг. Що се отнася до сериозните новини, тя е възприела философията на Торо: Ако четете за една влакова катастрофа, значи сте прочели за всичките.
Попитах:
— Тази новина разстрои ли те?
Тя сви рамене, а после отвърна:
— А теб?
Като адвокат не обичам хората да ми отговарят на въпроса с въпрос, затова отвърнах вяло:
— Не. Всъщност отсега нататък ФБР и местните детективи добре ще охраняват „Грейс Лейн“.
Тя, изглежда, обработваше получената информация, след което рече:
— Този човек… как се казваше?
— Белароса.
— Да, добре, ще поговоря с него за пътеките за конете и правото да се минава през неговата земя.
— Добра идея. Постави го на мястото му.
— Ще го направя.
Спомних си една глупава, но подходяща за случая шега и я разказах на Сюзън.
— Христофор Колумб стъпил на брега на Новия свят — това е виц — и извикал към една група местни американци „Buenos dios!“ или може би „Buon giorno“, а един от индианците се обърнал към жена си и казал: „А, имаме си съседи“.
Сюзън глупаво се усмихна.
Станах и излязох през задната врата на градината, като я оставих да се наслаждава на чая и настроението си и да обмисля потенциалния проблем как да изясни въпроса за конските пътеки на един дон на мафията.
3.
Според една от местните традиции, ако някой прекосява дадено имение пеша, той е бракониер, а ако е на кон, значи е дворянин.
Не знаех дали мистър Франк Белароса бе запознат с тази традиция и ако беше, дали щеше да я уважи. Въпреки това в късния следобед на същата събота навлязох в неговото владение през един пояс от бели борове, който служи за граница между именията ни. Яздех Янки, втория кон на жена ми, един шестгодишен скопен мелез. Янки е кротко животно, за разлика от Занзибар, буйния и чувствителен арабски жребец на Сюзън. С Янки мога да галопирам продължително време и след това да й го оставя мокър в конюшнята, без да ме е страх, че ще умре от пневмония, докато Занзибар, изглежда, постоянно се нуждае от ветеринарни грижи за мистериозните и скъпо струващи болест, които често го прихващат. И затова ни е необходим Янки, също както е необходим моят форд мустанг два пъти в месеца, докато ягуарът на Сюзън е на пазар. Но за високото качество се заплаща.
Като излязох от боровата горичка пред мен се ширна открито поле, което някога е било пасище за конете, а сега бе обрасло с храсти и различни видове млади дръвчета, които отново ще станат гора, ако бъдат оставени на мира.
Бях сигурен, че и Белароса, както и повечето хора от неговия бранш, не е загрижен толкова за имота си, колкото за личната си безопасност, и почти очаквах да ме пресрещнат мургави гангстери с пригладени коси, черни костюми и островърхи обувки.
Отправих се през полето към една черешова горичка. Тъкмо бе започнало да се здрачава, времето бе тихо и усещах около себе си дъха на свежа земя. Чуваха се само стъпките на Янки по меката трева и вечерните трели на птичките откъм далечните дървета. Изобщо един прекрасен късен следобед в ранната пролет.
Навлязох с Янки в черешовата горичка. Старите чворести дървета, за които никой не се грижеше, бяха току-що разтворили цветчета.
На едно място, където дърветата бяха изсечени, имаше изкуствено езеро с мозайка, пълно с мъртви листа. Около езерото лежаха съборени класически колони с канелюр и счупени трегери. В далечния му край се издигаше обрасла с мъх статуя на Нептун, в чиято вдигната ръка липсваше тризъбеца, като че ли някой го беше избил с един замах. В краката на Нептун играеха четири каменни риби, от чиито разтворени уста някога е бликала вода. Това бе една от класическите градини на Алхамбра, построена като имитация на римски развалини, а сега по ирония на съдбата превърнала се в истинска развалина.