— Какво ще правите с мен? — попита Сюзън.
— Каквото поискам.
Гледах я, застанала неподвижно, с развети пред лицето дълги кичури червена коса, в смирено очакване на следващата ми заповед. Сюзън никога не е била актриса, но ако беше, щеше да бъде много добра; нищо по лицето или в държанието й не подсказваше, че ми е съпруга и че това е само игра. По всичко изглеждаше, че тя е една гола, беззащитна жена, която ще бъде изнасилена от някакъв непознат конник. Дори коленете й трепереха и тя действително имаше вид на изплашена.
— Моля ви, сър, правете с мен, каквото искате, но го направете бързо.
Импровизираният театър не ми се удава много и предпочитам тя да е написала сценария, за да знам какво се очаква от мен или поне в коя епоха сме. Понякога съм римлянин или варварин, рицар или аристократ, а тя — робиня, селянка или надменна благородничка, която си получава заслуженото.
Приближих Янки съвсем близо до Сюзън, протегнах се и хванах с ръка вирнатата й брадичка.
— Страх ли те е?
— Да, сър.
Трябва да кажа, че Сюзън често играе ролята на силния и аз съм този, който е гол роб, продаван на търг, или затворник, който бива първо разсъблечен, а после бит с камшик или нещо друго от този род. За да не си помислите, че сме напълно изродени, искам да ви съобщя, че и двамата сме пълноправни членове на републиканската партия и на епископалната църква, която редовно посещаваме, освен по време на плавателния сезон.
Както и да е, в конкретния случай имах чувството, че сме в седемнайсети век или някъде там и затова беше онази реплика „не бъди нахална“, а и целият последвал глупав диалог. Опитах се да измисля друга такава велика фраза и накрая казах:
— Ти, Дафни, да не би да си жена на предателя сър Джон Уъртингтън?
— Да, сър. И ако вие сте лорд Хардуик1, аз дойдох да ви помоля да се застъпите за моя съпруг пред Негово величество краля.
В този момент наистина бях хардуик и ми се щеше да носех по-широки панталони.
— Аз съм Хардуик от главата до петите — казах, при което по лицето й пробягна истинска усмивка.
Сюзън падна на колене и обви с ръце ботушите ми.
— О, моля ви, милорд, вие трябва да предадете молбата ми на крал Чарлз.
Историята не е стихията ми, но обикновено успявам да импровизирам. Пък и важното не беше историята.
— И с какво ще ми се отблагодариш, ако изпълня молбата ти? — попитах аз.
— Ще направя всичко, каквото пожелаете.
Това се искаше. И наистина този театър обикновено ме докарва крайно възбуден в ръцете на Сюзън, затова исках да преминем към последното действие.
— Стани! — заповядах аз.
Тя стана и аз сграбчих китката й, докато освобождавах крака си от стремето.
— Сложи десния си крак тук.
Тя пъхна босия си крак в стремето, аз я издърпах и тя седна с лице към мен; двамата се прилепихме плътно един към друг върху английското седло, тя обви ръце около мен и аз почувствах голите й гърди да се притискат към моите. Смушках Янки и той полека тръгна.
— Извади го.
Тя разкопча панталона ми и го извади.
— Вкарай го.
Тя изхлипа и промълви:
— Правя това само за да спася съпруга си. Той е единственият мъж в живота ми.
Минаха ми през ума няколко остроумни забележки, но тъй като в момента хормоните упражняваха пълен контрол върху интелекта ми, само отсякох:
— Вкарай го!
Тя се надигна и се нахлузи върху него, издавайки лек писък на изненада.
— Дръж се.
Сритах Янки и той премина в тръст. Сюзън ме хвана по-здраво и сключи силните си крака около моите. След това зарови лице под шията ми и докато конят препускаше, леко застена. Това вече не беше игра.
Сега възбудата ме бе обхванала изцяло. Аз съм посредствен ездач и малкото умения, които имам, не ми стигаха, за да овладея положението. Янки прекоси черешовата горичка с доста бърз ход и излезе на пасището. Въздухът бе преситен с миризмата на кон, отъпкана земя, нашите тела и мускусния парфюм на Сюзън.
Господи, каква езда; усещах учестеното й дишане във врата си, хлипанията й, задъхвах се, помежду ни се стичаше обилна влага.
Сюзън стигна върха първа и така силно извика, че вдигна един фазан от храстите. Аз свърших секунда след нея, като неволно дръпнах поводите и едва не препънах Янки.