Конят се спря и започна да пасе, като че ли нищо не се е случило. Прегърнахме се със Сюзън плътно, опитвайки се да си поемем дъх. След известно време успях да кажа:
— Ах… каква езда само…
Сюзън се усмихна:
— Съжалявам, че навлязох във владенията ви, сър.
— Излъгах. Това не е моя земя.
— Няма значение. И аз нямам съпруг, който има неприятности с краля.
Разсмяхме се и двамата. Тя попита:
— Какво правеше тук?
— Това, което и ти — яздех.
— Посети ли новия ни съсед?
— Не — отговорих. — Но там светеше един прозорец.
— Отивам да поговоря с него.
— Не е ли по-добре първо да се облечеш?
— Може да имам повече късмет така, както съм. Хубав ли е?
— Не изглежда зле, прилича на човек от Средиземноморието.
— Добре звучи.
Обърнах Янки и рекох:
— Ще те върна при Занзибар и дрехите ти.
Тя се изправи.
— Не, ще сляза тук и ще повървя.
— По-добре недей.
— Всичко е наред. Подай ми ръка.
Слезе от коня й се отдалечи. Извиках след нея:
— Нямаш време да говориш с Белароса. Пак ще закъснеем за семейство Елтън.
Тя махна с ръка да покаже, че ме е чула. Вървеше гола през пасището и аз я наблюдавах, докато се скри в сенките на черешовата горичка, след което обърнах Янки и се отправих към къщи.
След няколко минути вече можех да прибера лорд Хардуик обратно в панталона си.
Не си мислете, че с жена ми Сюзън Станхоуп Сатър не се любим в леглото си; напротив, правим го и ни е много приятно. Въпреки това обаче смятам, че съпружеските двойки, които изцяло живеят в реалността, неминуемо се разпадат; също както хората, лишени от способността да избягват от време на време в света на собственото си въображение, са обречени на разруха. Същевременно разбирам, че съпрузи, които нямат задръжки при сексуалните си фантазии, трябва да внимават да не пристъпят в подсъзнателната, тъмна страна на душата. Със Сюзън няколко пъти бяхме стигали до границата, но винаги се отдръпвахме.
Напуснах владенията на Белароса, пресякох белите борове и се отправих към Станхоуп. Не ми харесваше много, че при спускащия се мрак оставих Сюзън да извърви гола стоте метра до коня си, но нейното „всичко е наред“ означава „върви си“.
Е, какво, помислих си, цветята, които купих вече, са засадени, къщата е презастрахована, на обяд имахме пиле и аспержи, доставени от „Калинъри Дилайтс“, успях да отида до селището да изпълня някои поръчки, не пропуснах следобедната си езда и при това се чуках с жена си. Накратко — прекарах една интересна, продуктивна, ползотворна събота. Обичам съботите.
4.
На седмия ден Бог си е почивал, което според някои тълкувания означава, че тварите, създадени на шестия, трябва да правят същото.
Джордж и Етел Алърд уважават неделите, както и повечето хора от работническата класа, които помнят времето, когато се е работело шест дни в седмицата, по десет часа на ден. Аз, напротив, трябва да се погрижа за създадения от Господа бръшлян, който е пропълзял по стъклата на прозорците ми.
Всъщност в неделя не се занимавам със служебните си проблеми, но докато върша някоя дребна къщна работа, мисля за това, което ми предстои в понеделник сутринта.
Със Сюзън подрязвахме бръшляна докъм десет часа преди обяд, след което почистихме и се облякохме за църква.
Тя подкара ягуара и спряхме при вратарската къщичка да вземем Джордж и Етел, които ни чакаха отпред. Джордж бе облечен в хубавия си кафяв костюм, а Етел носеше безформена рокля на цветя, с която, уви, изглеждаше като тапет от четирийсетте години.
Семейство Алърд имат кола — стария линкълн на Уилям Станхоуп, който той им остави, когато през 1979 година се премести с Шарлот Станхоуп в Хилтън Хед, Южна Каролина. Джордж понякога бе изпълнявал и службата на шофьор на семейство Станхоуп и въпреки напредналата си възраст все още караше добре. Но тъй като сега в църквата „Св. Марко“ се отслужваше само една литургия, би било неучтиво да не им предложим да ги закараме, а и неудобно — да ги помолим те да ни закарат. Може би проявявам твърде голяма чувствителност, но и положението ми е доста деликатно — от една страна, господар на имението, а от друга — помощник на Джордж и Етел в земеделската работа. Всички имаме толкова много задръжки, наследени от миналото. Във всеки случай проблемът не беше Джордж, а Етел, комунистката.