— Не съм стар — отвърнал изненадан Онго.
— А защо косите ти са бели? Негърът погладил косите си с ръка.
— Наистина ли са бели? — попитал угрижено той. А косите на Онго само допреди шест часа били черни като смола.
Но не мислете, че всичко завършило с това. Когато Желете научил от своите шпиони за спасението на негъра, наново пратил свой човек да го накаже.
За щастие спасителите му били французи, хора с добри сърца. Като научили за злобните намерения на царя, взели Онго със себе си и го откарали на военния кораб, хвърлил по това време котва във Видак.
Французите познавали жестокостта на Желете, затова предали негъра на капитана на кораба да го вземе под свое покровителство.
Въпреки желанието си да накаже Онго, царят бил принуден да отстъпи пред волята на капитана на кораба.
Не минало много време и на трона на Дахомей се възкачил цар Беханзин. Онго бил помилван и получил свободата си.
Но изпитаният през онази нощ страх бил толкова силен, че Онго завинаги се отказал от ловуването и станал носач в пристанището Оура.