— Какво става с американските граждани?
— Всички американски официални представители в Бамако са в известност — отвърна посланик Джеймс. — На територията на страната работят осемдесет и пет доброволци от Корпуса на мира, през следващите двайсет и четири часа ще установим статуса им. Тук се намират по груби изчисления и около петстотин частни лица американски граждани, но няма сведения за нападения срещу тях, нито пък има причина да се смята, че са застрашени по някакъв начин. Отдел „Консулски отношения“ е излязъл с предупреждение до всички американски граждани да не ходят по улиците. Освен това препоръчваме всякакви пътувания до Мали, освен най-наложителните, да бъдат отложени до изясняване на ситуацията.
— Благодаря, госпожо посланик — каза Джъд. — Знаем ли кой е поел отговорност за преврата?
— Засега не — отвърна посланичката. — Мали има своята дълга история на преврати и контрапреврати. Последният опит за преврат, за който знаем, беше в началото на миналата година, когато тогавашният началник-щаб на армията генерал Умар Диало изпрати военни да арестуват президента Майга. Хората на Диало бяха отблъснати с лекота от президентската гвардия, Червените барети, но самият той избяга в Сенегал и от там се добра до Европа. Сега Диало живее в изгнание в Париж.
Мъжът с измачкан бежов костюм, който до момента бе седял напълно неподвижен, без да каже дума, извърна като автомат глава и прошепна нещо в ухото на посланичката.
— Извинете, исках да кажа в Лондон — поправи се тя. — Смятаме, че Диало се намира в изгнание в Лондон.
— Има ли някакви индикации, че генерал Диало може да се е върнал днес в Мали? — попита Джъд.
— Засега не, но проверяваме и тази възможност.
Шефът на бюрото на ЦРУ отново прошепна нещо в ухото й. Посланичката кимна леко и добави:
— Началник-щаб на армията в момента е генерал Мамаду Идриса. Той би трябвало да е в домашен отпуск в родното си село в провинция Догон, недалече от границата с Буркина Фасо. Но по непотвърдени сведения е бил забелязан късно снощи в Бамако. Проверяваме и тази информация.
— А замесени ли са терористични групи? — обади се един служител от Отдела за борба с тероризма. Беше толкова млад, че Джъд отдаде присъствието му край масата на нежелание от страна на вечно заетия му началник да се занимава с някаква незначителна африканска държавица. — Възможно ли е Мали да е обект на терористична атака?
— Не мисля — отвърна веднага посланичката.
— Но на територията на Мали се намират активни формирования, свързани с „Ал Кайда“. Засичаме увеличена активност по границата с Алжир и промяна в схемите на контрабанда от страна на номадите туареги по каналите от Нигер и Буркина Фасо.
— Да. Всичко това е истина — каза бавно посланичката, без да крие раздразнението си. — Но няма никакви индикации, че днешната криза е свързана по какъвто и да било начин с тероризма. Докато не получим ясни доказателства, няма да правим прибързани заключения.
Джъд се намеси:
— Е, благодаря ви, госпожо посланик. Трябва ли ви нещо от Вашингтон?
— За момента не. Седим и чакаме. Надявам се в скоро време да знаем повече.
— Много добре. В такъв случай ще се видим отново след шест часа. Благодаря, посолство Бамако.
Преди някой да бе успял да възрази, Джъд натисна бутона на дистанционното и големият екран угасна.
— Благодаря на всички. Ще се видим пак тук в четири. Кой е от „Връзки с обществеността“? Трябва да пуснем официално изявление. Стандартен текст, изразяваме загриженост, следим отблизо обстановката, това стига засега. Всички служби, представени в работната група за Мали, са упълномощени да участват в съставянето на изявлението. Да свършим бързо тази работа, колеги.
С последните думи Джъд стана, обърна се, излезе през вратата и закрачи бързо към кабинета си.
Мали, помисли си той. И спомените изпълниха като придошла река съзнанието му.
5
Летище Бамако, Мали
Преди осем месеца
Джъд излезе от боинга на „Сенегал Еърлайнз“ и се спря на горната площадка на подвижната стълба. Сахарската жега опърли очите му, принуждавайки го да замижи зад тъмните стъкла на очилата, поставени леко накриво върху носа му. Африканска жега.
На няколкостотин метра напред се виждаха две едноетажни бетонни сгради в бежов цвят, с проста табелка, на която с черни букви на бял фон пишеше: МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ БАМАКО СЕНУ. BIENVENUE A MALI. Малко встрани се издигаше лъскав, чисто нов билборд със снимка на мъжествен африканец в костюм на дискретно райе, широко усмихнат и говорещ по мобилен телефон. Зад рекламата на „Малител“ — мобилния оператор на Мали — в далечния край на летището се намираше ниска бяла страда от сглобяеми елементи без каквито и да било отличителни знаци. До нея Джъд различи горната част от корпуса и витлата на черен военен хеликоптер, полузакрит от високата трева.