Никой не каза нито дума на Джъд; никой с нищо не показа, че е забелязал присъствието му.
Минута по-късно, точно в девет и петнайсет, през една странична врата забързано влезе висок мъж, към четирийсетгодишен, с малки кръгли очилца и късо подстригана коса. Залата моментално утихна, мъжът кимна неопределено на всички и никого, после се насочи към Джъд.
— Райкър, аз съм Ландън Паркър. Благодаря, че дойде. Разполагаме с десет минути, тъй че ще пропуснем официалностите. Тук е събран планиращият екип на държавния секретар заедно с ръководителите на основните функционални и регионални отдели. — Паркър се обърна към останалите. — Колеги, това е професор Джъд Райкър от колежа „Амхърст“. — После се обърна отново към Джъд. — И така, Райкър, имаш думата. Гледай да се впишеш в три-четири минути, за да остане време за въпроси.
— Ще се опитам да бъда кратък. Благодаря ви, господин Паркър, за поканата да бъда днес сред вас. — Джъд се изправи от мястото си, за да чуват по-добре думите му. — В спешната медицина шансовете за оцеляване на пациент с тежки травми и полиорганна недостатъчност са най-големи, ако получи специализирано лечение в болнични условия в разстояние от шейсет минути след нараняването си. Това време е известно като „златния час“.
Джъд огледа залата, надявайки се да прочете разбиране по лицата на слушателите си. Нищо такова. Той продължи:
— Макар да има известни спорове относно същинската продължителност на златния час, принципът на незабавната интервенция при травми е възприет навсякъде. Ако не получиш помощ навреме, умираш. Толкова е просто.
Той закима с глава, но реакция отново нямаше.
— Може да се каже, според мен, че този принцип е приложим и към международните политически кризи. Това не може да се провери в лабораторни условия, но данните показват някои закономерности. Цифрите говорят, че…
Пауза. Моите специализанти обожават тази реплика. Джъд размаха разпалено ръце.
— На базата на данни от последните четирийсет години, събрани от двеста и трийсет случая на политически кризи в страни със средно до ниско равнище на доходи, констатираме, че вероятността от намиране на решение за дадена криза намалява значително с времето. Всъщност времето е фактор с по-висока статистическа значимост, отколкото етническите конфликти, формата на държавно управление и останалите стандартни политически променливи.
Джъд замълча за миг, за да даде на публиката си възможност да осмисли чутото. Какво, престанаха ли да слушат?
— А най-интересно от всичко е, че корелацията между време и намирането на решение не е линейна. На прост английски това означава, че сме открили ясно изразени повратни точки във времето. За гражданска война повратната точка е на тринайсетия-четиринайсетия ден. След като изтекат две седмици, шансовете за бързо решаване на конфликта намаляват наполовина. По подобен начин, ако противозаконното завземане на властта от военните не бъде прекратено до четири дни, шансовете това да стане през следващата една година намаляват с осемдесет процента. — Джъд направи пауза за по-голямо въздействие. — С други думи, дами и господа, златният час при държавен преврат трае само сто часа.
За радост, тези му думи предизвикаха оживление и трескаво писане в бележниците.
— Трябва да подчертая, че тези резултати са все още предварителни. В момента мои екипи в Азия и Африка събират допълнителни данни.
Застраховай се. Пази си репутацията.
— Откривате ли различия между регионите? Африка отличава ли се от Азия, или са горе-долу еднакви? — запита един от насядалите около масата, без да се представи.
— Не, досега не сме открили нито една регионална променлива със статистическа значимост — отвърна Джъд.
— Нещо промени ли се след края на Студената война или след Единайсети септември?
— Добър въпрос. Не сме разбивали данните по периоди. Можем да опитаме. Засега отговорът е: не знам.
— Какво определя резултата при превратите? Как може да обясните толкова важната роля на фактора време? Разбирам принципа на златния час, но на какво се дължи той?
— Истината е, че не знаем. Можем да допуснем теоретически, че има нещо общо с динамиката на консолидиране на властта след завземането й. Превратаджиите трябва да си осигурят подкрепата на силовите ведомства и евентуално да подкупят парламента и разните местни политически лидери, преди останалите лоялни на сваления президент сили да са успели да се организират за контраофанзива. Става дума за една надпревара за натрупване на влияние. Но това са само хипотези.