— „Скорпионите“ са от една и съща област в Догон — каза Папа. — Тази сутрин говорих със семействата им. Никой не е чувал за никаква засада.
— Как така? — запита Джъд. — Може би и никаква атака срещу „Скорпионите“ не е имало? Явно и това ще се окаже измислица.
— Как е възможно това? — запита сенатор Маккол.
— Аз си задавах същия въпрос — каза Джъд. — Докато накрая нещата започнаха да си идват на местата. Всичко, което знаем, по един или друг начин идва от един и същ източник. Терористичните атаки. Разузнавателната информация за „Ансар ал Сахра“. Обвиненията в корупция срещу президента Майга. Бомбата, уж заложена от терористи, която за малко не ни уби с посланик Джеймс преди осем месеца. Снайперистът, който вчера простреля полковник Дърам. Всички следи водят, пряко или косвено, към едно-единствено лице. Като махнем подробностите. И това лице е генерал Мамаду Идриса.
— И все пак аз не разбирам — каза Маккол, по-скоро на себе си. — Досега безропотно вярвахме на всичко, което Идриса ни подаваше като информация. Затова и собствените ни военни с посредничеството на генерал Диало в Лондон дадоха зелена светлина на преврата срещу президента Майга.
— Ранди, вярно ли е това? — обади се Лариса, обръщайки се към полковник Хюстън, който гледаше в пода и поклащаше замислено глава.
— Вярно е, разбира се — каза Джъд. — А от един приятел във Вашингтон чувам, че „Уошингтън Поуст“ вече бил готов с публикацията. Знаят, че Пентагонът е поддържал близки отношения с извършителя на преврата, и са готови да пуснат материала веднага след като получат потвърждение от неназован правителствен източник.
— Но ние не можем да допуснем това — заяви сенатор Маккол. — Не можем да позволим на някакъв действащ на своя глава военен аташе да провали всичките ни антитерористични операции. Все едно се повтаря случаят с комисията „Чърч“ от седемдесет и пета. Незаконно събиране на разузнавателни данни. Медиите ще пируват. Конгресът ще бъде принуден да реагира. И реакцията вероятно ще бъде прекомерна. Ако без наше знание предоставеното от нас обучение и снаряжение е отишло в полза на наркотрафиканти, ние сме длъжни да сложим веднага край. Не мога да допусна скандалът да излезе в медиите. И няма да го допусна.
— И това не е всичко, сенаторе — каза Джъд, като вдигна нагоре телефона си. — Имаме засечен електронен трафик, който показва, че похитителите на дъщеря ви са комуникирали директно с генерал Диало. Отначало си мислехме, че той преговаря с тях, но сега ЦРУ може да потвърди, че Диало отдавна е във връзка с един печално известен трафикант на цигари и оръжие, който държи дъщеря ви за заложница. Казва се Базу Аг Али. Той е контрабандист и наемник, няма нищо общо с „Ал Кайда“. Ако ви е нужно допълнително потвърждение, Сайръс може да направи справки с колегите си във Вирджиния. Диало е мозъкът и организаторът на нейното изчезване и на исканията за откуп. Базу е само пионка в тяхната игра.
Джъд спря, за да ги остави да смелят чутото.
— А ако генерал Идриса ви е обещал да открие дъщеря ви и да ви я върне благополучно, това означава, че той също е във връзка с някогашния си ментор Умар Диало. Сега може да се представя за неин спасител, но очевидно играе в комбина с похитителите.
— Диало е мъртъв — каза презрително Идриса.
— Но аз го видях на летището! — възрази Лариса Джеймс. — Едва преди час! Видях как хората ви го арестуваха.
— Да, днес той се прибра в родината. Но, за съжаление, генерал Диало загина при нещастен случай. Стават такива неща в Африка.
— А дъщеря ми? Къде е тя? — обърна се гневно сенаторът към Идриса.
— Не знам. Доктор Райкър изложи живота й на риск с фантасмагориите си — каза Идриса, клатейки неодобрително глава. — Тя все още е пленница на терористите, вече нищо не може да се направи, за да бъде спасена.
Вратата се разтвори с трясък.
— Тате!
Кейт Маккол влетя в залата и се хвърли в ръцете на сенатора. Двамата веднага бяха заобиколени от агенти на охраната.
Джъд се огледа объркано; беше не по-малко смаян от останалите в залата. Зад Кейт пристъпваше с тежка крачка Бика Дърам. Ръката му висеше в превръзка на гърдите, но лицето му бе разцъфнало в широка усмивка.
Джъд го изгледа озадачено.
— Кой друг може да уреди „Блек Хоук“ в Мали без предизвестие? — запита Дърам все така ухилен. — Не и ти.
Джъд кимна в знак на съгласие.
— Знаеш ли онази стара поговорка, която често си припомняхме в Афганистан? Всеки трябва да се оправя с онова, с което разполага — каза Бика Дърам. — „Докато пустинята не разбере, че някъде вода расте, и пясъкът й стига.“