— Няма значение в какво вярвам, Джак. По-важното е ти в какво вярваш.
— Не вярвам в скатове богове, това е сигурно.
Белочек закопча и колана с баласта около кръста си.
— Тогава кажи ми в какво вярваш. Например, вярваш ли, че кръстът на врата ти е спасил живота?
— Така изглежда — отвърнах.
— Тогава мога да предположа, че вярваш в християнството, в милостивия Бог, който спасява чедата си от страданията.
Замълчах. Никога не съм можел да кажа точно в какво вярвам.
— Да, нещо такова.
— Но не си виждал този бог нито веднъж, нали?
Пак замълчах за кратко.
— Разбира се, че не.
— Значи вярваш в бог, когото никога не си виждал, но отказваш да повярваш в бога пред очите ти.
Не знаех какво да отговоря. След това почувствах раздразнение.
— Това същество не е бог — казах. — Сигурно има някакво обяснение.
Белочек изчисти маската си.
— Предполагам имаш предвид научно обяснение. Боя се, че само толкова напред виждаш, но с удоволствие бих опитал да ти го дам. Би ли бил така добър да ми подадеш плавниците? Направих каквото ме помоли и хвърлих поглед на Ева. Тя изглеждаше също толкова заинтригувана.
— Сигурен съм, че си наясно — започна Белочек, — че в природата съществува голям потенциал за крайни вариации. Това е основата на еволюцията. Хромозомни мутации могат да доведат до промяна на белези и поведение. В някои случаи те могат да предизвикат появата на невиждани същества. Такива аномалии, разбира се, са редки и в огромния световен океан обикновено минават незабелязани. Свидетелствата за такива необикновени същества са обикновено в рамките на анекдота, ограничени са до инцидентни наблюдения на повърхността. Затова доказателствата за съществуването им са ненадеждни и често никой не им вярва, но все пак съществува изобилие от документи, които ги отразяват.
През 1848 година капитан Питър М'Куи от кораба «Дедал» на Нейно Величество докладвал в Британското адмиралтейство, че видял петнайсетметрова морска змия край нос Добра надежда. През 1850 френски естествоизпитател съобщил за гигантски октопод, който сграбчил кораба му и свалил един моряк от палубата. През 1861 френският боен кораб «Аектон» се борил с огромен кървавочервен октопод. През 1877 капитан Х. Л. Пиърсън от кралската яхта «Осборн» забелязал грамадно непознато морско същество край брега на Сицилия. През 1880 капитан С. У. Хана уловил във водите на Ню Харбър, Мейн, десетметрова змиорка, която приличала на акула. Такова същество не бил виждал дотогава.
— Морски чудовища — прекъснах го. — Легенди. Същества, за които се твърди, че са живели отдавна. Тогава не е имало фотоапарати. Моряците са си измисляли. Край тях не е имало морски биолози, които да потвърдят фактите.
Белочек не беше впечатлен.
— Подобни наблюдения има и досега. Бърнард Хувелманс, бащата на криптозоологията, е съставил списък с 358 «важни» съобщения. Само преди година откриха на чилийския бряг огромно желатиноподобно същество. Десетметровата грамада от плът е идентифицирана от Центъра за опазване на китовете в Сантяго като безгръбначно. Подозират, че може да е нов, непознат вид.
Подозренията си имат своите основания. Страховитата Megachasma pelagios, една от най-големите породи акули в света, е била напълно непозната, докато екземпляр от нея не изплувал случайно през 1976 година. Индо-тихоокеанският кит е открит, когато преди 30 години намерили черепа му на брега на Австралия и после още един на африканския бряг. Но жив представител на този вид не е виждан нито жив, нито мъртъв.
Глобалната класификация на морските животни включва над 20000 вида риби. Към нея всяка седмица се прибавят средно по три нови вида. 80% от съществата, открити на дълбокото океанско дъно, са непознати. Учените твърдят, че из цялата световна морска шир може би има към 5000 неописани вида.
— Откъде знаете това? — попитах.
Белочек стана мрачен.
— През цялото ми детство възрастните мъже ни разказваха истории за бога Шанго, който паднал в морето. Рибарите на острова си имаха поговорка: «Кое е най-страшното същество в океана? Това, което никой никога не е виждал». И аз като теб исках да знам истината. Може би най-накрая сме я намерили.
Вгледах се в него за миг, след това се обърнах към Ева. Тя изглеждаше изумена и невярваща също като мен.
— Все още не разбирам, защо скатът се опитва да ни убие — каза тя.
— Има неща, които не могат да се проумеят. Загадката на Белия дявол е загадката на самата природа. По същия начин можеш да попиташ защо умираме.
— Трябва да има разумно обяснение — настоях.
— Разумните обяснения са за разумните хора. — И той присви очи към Пунта Пердида. — Кой знае, може да е дошъл да пази прокълнатото им злато, да се погрижи да остане завинаги на океанското дъно.