Водата под мен потъмня. Изпуснах кюлчето уплашен. Рогът перка на Дявола плуваше покрай лицето ми. Само за секунда скатът ме погълна. Мощен воден поток ме бутна дълбоко в гърлото му. Мятах се панически. Стените на пастта му бяха здрави, но живи, като твърдата кожа на морска звезда или кората на корал. Посегнах към редиците с хриле и се порязах на зъби като тръни. Водният поток ме буташе все по-навътре, докато съществото плуваше през дълбините. Видях, че в устата му има две златни кюлчета, заседнали като трохи в хрилете му. В един момент се блъснах в твърда плът. Страхувах се, че скатът можеше всеки миг да затвори стоманеното си гърло и да ме размаже като морски рак. Дробовете ми щяха да експлодират. Започнах да си проправям път към светлината, която влизаше през отворената му уста и ръката ми попадна върху водолазна маска. С широко отворени очи се обърнах да видя неясния силует зад себе си.
Беше Белочек. Маската беше избита от лицето му заедно със завързания на възел регулатор. Маркучът беше увит около врата му като въже за удушване. Подпухналата му глава се клатеше така, сякаш вратът му е счупен, а очите му бяха изскочили и приличаха на билярдни топки.
Прекалено отчаяно се нуждаех от въздух, за да се шокирам. Бутнах регулатора в устата си, прочистих го от водата и вдишах трескаво.
Скатът започна да се спуска. Трябваше да се измъквам бързо, иначе щеше да ме удави на дъното.
Дишах през регулатора, опитах се да измъкна Белочек с мен, но тялото му бе приклещено в тясното гърло и не можех да го освободя. Тогава видях защо. Гърбът му бе пронизан с метална стрела, която бе излязла през рамото му. Тя беше заседнала в гърлото на ската и го държеше отворено, като в същото време не пускаше Белочек. Точно тази заседнала желязна кост не позволяваше на съществото да ме сдъвче.
По дяволите Белочек, трябваше да се измъкна. Поех един последен дълбок дъх, след това извадих регулатора от устата си и заплувах напред. Тунелът от плът кънтеше от ревящите край мен потоци. Скатът се гмуркаше бързо и водата, която влизаше в отворената му уста, се изливаше през хрилете. Борех се с нейната увличаща сила и се опитвах да избегна острите отвори, като гледах да се хвана за твърдата плът, но кракът ми се плъзна в хрилете и малките остри зъби захапаха глезена ми. Издърпах го, като оставях кървави ленти кожа. Замятах се и тръгнах към горната част на устата. Видях как съществото се опитва да я затвори, а перките рога се притварят като църковни двери. Протегнах се, хванах се за горната челюст и се измъкнах през рогата. Вече можех да погледна над широкия гръб на ската, но кръстът ми заседна между рогата, а краката ми все още бяха в устата му. Той рязко се изви нагоре, опитвайки се да ме засмуче навътре. Ръцете ми напразно търсеха по твърдата му кожа за какво да се хванат, а звярът продължаваше да прави обратни салта с ловкостта на акробат.
Не знаех кое е горе и кое долу, с краката напред се плъзгах обратно в устата му. Изведнъж, изпълнен с надежда, видях дръжката на ножа да се подава от гърба му. Протегнах се и я хванах. Издърпах се върху обширната лунна повърхност, извадих ножа и се оттласнах във водата.
Преди да се ориентирам, видях размития силует на ската бавно да се обръща към мен. От раната на гърба му се изливаше тъмна кръв, а отворената му паст бързо нарастваше. Усетих как се нося с бясна скорост към нея и осъзнах, че далеч зад звяра се намира блестящата океанска повърхност. Сигурно бях на десет метра дълбочина, а върху мен падаше слънчев лъч. Сграбчих ножа, стиснах зъби и заплувах право към ската.
Съществото падна върху мен като внезапно спуснал се мрак. Разрязах челюстта му с ножа и се опитах да изплувам далеч от него. Но водният поток повлече краката ми към зейналата му паст и когато пак забих острието в твърдата му устна, ножът падна от ръката ми и изчезна с блясък. Хванах ската за извития рог и се вкопчих в него, в борба за живота си. След това се опитах да се набера на него и видях голямото му черно око да ме гледа от съвсем близо. Дори без маска и в мътната солена пареща вода, можех да видя в него отражението на ужасеното си лице.