Изсмях се. Беше по-скоро кикот. Не знам защо. Може би заради източника мътна светлина, който падаше върху лицето й като сянка. Или се породи от неверие. Сигурно си мислех, че това с пистолета е шега. Но точно там ми беше проблемът — не можех да разсъждавам трезво. Умът ми бе извън контрол, завъртян в трескава спирала. Ева сякаш обикаляше около мен, но всъщност това беше илюзия, породена от движещите се облаци. Белочек? Брага? Капитан Брага ли каза? Устните й произнасяха думи, които не разбирах. Главоболието, за което бях забравил, се превръщаше във вой, във вик с нестихващо ехо. Скоро стана истеричен крясък като тези, които бях чул в песните на жителите на Пунта Пердида. Стори ми се, че идва от свещеника с червен тюрбан, но се оказа, че е само едно растящо петно кръв. Тя се бе пропила в изплъзващата се превръзка на китката ми и сега течеше обилно, падаше на струйки от ръката ми, капеше по златното кюлче и образуваше червена локвичка.
Изправих се на крака, олюлявах се и стисках мокрото кюлче в ръце.
Ева каза, че съжалява. Гледах я как вдига пистолета от развятата на вятъра риза. Видях пръста й да натиска спусъка.
Кристално ясната мисъл за неизбежна смърт най-накрая проби транса ми. Спуснах се като луд към нея с кюлчето.
Изгубеният рай
Не знам колко време бе минало. В облаците вече нямаше светлина и те плуваха мрачно покрай луната. Променливата лунна светлина ме събуди от съня, който си бе като смърт наяве. Очите ми не се бяха затваряли.
Изправих се до седнало положение и усетих болка. Имах още една голяма цицина на главата. И тя също кървеше точно над ухото ми. Странно, че в мен бе останала още кръв след всичките ми кръвопускания. Бях целият омазан в нея, както и пространството по палубата около мен. После видях, че не всичката е моя, част от нея беше на Ева.
Лежеше, както си беше облечена в бански, на ръба на палубата, а едната й ръка висеше над водата. Разкопчаната й бяла блуза беше пропита с кръв, кръв капеше и от раната на главата й. Обърнах лицето й към мен и с облекчение установих, че чертите й бяха непокътнати. Очите й бяха широко отворени, приличаше на мъртва. Притиснах ухо към гърдите й и се заслушах за пулс. Нищо, само безжизнена тишина. Разтворих пръстите й, обвити около дръжката на оръжието и го взех. На дръжката имаше кръв. Осъзнах, че ме у дарила с нея. Но как куршумът не ме е улучил?
Отворих барабана. Единственият куршум беше още вътре — на две отделения от спусъка.
Осмислих факта и разбрах какво се бе случило. Когато преди това проверих дали куршумът е вътре, сигурно, без да искам, съм завъртял барабана. Ева е «стреляла», но без да излезе куршум. Когато съм я нападнал, тя се е опитала да ме удари с дръжката. Точно преди да стоваря кюлчето в черепа й.
Погледнах заредения пистолет в ръката си. Защо е искала да ме убие? Дали беше само от алчност? С внезапно надигащо се отвращение изхвърлих оръжието през борда.
Гледах как тупна беззвучно във водата, след това вдигнах очи към мъртвешкия бряг и видях клада. Белочек, помислих си. Местните печаха големия черен дявол. Върнах погледа си към Ева, която лежеше убита от собствената ми ръка. Това въплъщение на красотата беше моята възвишена любов. Сега лежеше мъртва и кървища в краката ми. Почувствах същата празнота, която бях усещал и преди, сякаш с всяка следваща смърт, причинена от мен, сърцето ми потъваше във все по-дълбок гроб.
Зави ми се свят. От ръката ми капеше кръв. Ако не я спра, няма да изкарам и една минута. Заклатушках се през палубата към стълбището.
Каютата долу беше тъмна и задушна, миришеше на изгнила храна. Натиснах ключа на лампата, но електричеството все още беше прекъснато от бурята. Аварийната лампа с батерии бе оставена да свети цял ден и се бе изтощила. Качих се обратно на палубата и намерих фенера за подводно плуване на Ева в купчината водолазни принадлежности. Включих го, слязох обратно долу и огледах помещението под лъча му.
Там цареше пълен безпорядък. Вратите на шкафовете бяха отворени, съдържанието им — разпиляно наоколо: тенджери, тигани, провизии, бутилки, карти, книги, спасителни жилетки, дъждобрани — всичко това лежеше там, където каубоят го бе изхвърлил в диво търсене на златото. Дори хладилникът бе преровен. Картонена кутия мляко бе разсипана върху разпиляната храна.