Тълпата закрещя, а аз си отдъхнах с облекчение.
Някой захвана мариачи песен. Звуци от тромпет заехтяха във въздуха. Песента трябваше да е любима на «вагосите», защото ги накара да полудеят. Те се хилеха, мучаха и размахваха чаши, докато жената с огромните тресящи се цици се изкачи на разнебитения стол и закачи прасето за една греда под покрива.
Каубоят с бухалка на рамо ме гледаше настоятелно над очилата си.
— Ще ти преподам катехизиса, амиго.
Аз присвих очи срещу него. Катехизис? Гърлото ми беше прекалено пресъхнало, за да издам звук.
— La Fe! La Esperanza! La Caridad!
Сигурно рейкилата беше виновна. Или пък годините в католическото училище. Не знаех и дума испански, но някак си разбрах какво ми казва.
— Вяра, надежда и милосърдие?
— Si! — възкликна каубоят и пак вдигна бухалката във въздуха. Рокерите одобрително изръмжаха.
Каубоят насочи бухалката към прасето, което се поклащаше от тавана над мен.
— El puerco*… угоен от милосърдие, нали?
[* El puerco (исп.) — прасе. — Б.р.]
Това изтръгна диви викове от тълпата.
Аз кимнах нервно.
— Si. Mucho*.
[* Mucho (исп.) — много. — Б.р.]
Рокерите се закикотиха. Бях комичен. Каубоят ми подаде бухалката откъм дръжката.
— Esto е la Esperanza.
Бейзболната бухалка беше надеждата? Както кажеш, омбре*. Взех бухалката с треперещи ръце, докато «вагосите» вдигаха чаши и крещяха: «Esperanza!».
[* Hombre (исп.) — човече. — Б.р.]
Каубоят свали тъмните си очила. Вампирските му очи ме накараха да потръпна.
— La Fe — каза той, приближавайки се. — Казват, че вярата е сляпа, нали?
Аз го гледах втренчено и не отговарях. Какво точно се канеше да направи? Какво искаше да му отвърна?
Зад мен се приближи едрата лелка и ми върза очите. Усещах гърдите й до гърба си, дъхът й миришеше на алкохол. Не знаех нито какво да правя, нито какво да кажа, нито дали трябва да се опитвам да й се съпротивлявам. Бях омаян от рейкилата, толкова пиян, че едва стоях на краката си. През черния плат, който вързаха пред очите ми, виждах само светли точки. Можех ли да се съпротивлявам на тези разбойници с бухалката? Можех ли да изляза и да избягам с мотопеда?
Едрата лелка ме завъртя. Аз залитнах, а хората около мен започнаха да ме блъскат и да ме подават грубо помежду си. Въртях се невиждащ в кръга им, залитах от рейкилата и скоро изгубих не само представа къде съм, но и кой съм; къде свършвах аз и къде започваше нещо друго; кое беше просто тъмнина. Ревът на тромпети ме оглуши. Жените пищяха и се хилеха. Задавих се от дим, издухан в лицето ми. Нокти ме деряха по врата. Някой ме сграбчи за топките, устни се притиснаха в моите. Бутилка ме фрасна по челюстта.
Накрая ме избутаха на дансинга. Аз залитнах и се ударих в прасето.
Тълпата започна да ме призовава с викове да го размажа. Замаян и дезориентиран, аз замахнах, но не улучих. Рокерите се затресоха от смях. Опитах още веднъж и пак не улучих. Някой ме блъсна напред. Замахнах с ръце във въздуха като панаирджийска мечка и се озовах лице в лице с месеста плът. Веднага познах алкохолния дъх. Мексиканската лелка ме бутна назад. Аз се олюлях, изпуснах бухалката, петата ми се закачи за нещо и се строполих на пода. Помещението се огласи от силен смях.
През мен премина бяс, гневна вълна, която прочисти разсъдъка ми. Изправих се бавно и сграбчих бухалката. Заопипвах слепешком тъмнината пред себе си, докато търсех люлеещото се прасе. Този път го намерих, прицелих се внимателно и замахнах. Бухалката се удари с глух тътен в хартиената фигура — достатъчно силно, за да я залюлее, но не и за да я разкъса. Пак замахнах и не улучих, опитах отново и този път ударих по-силно. Тълпата закрещя и зарева, но прасето оставаше непокътнато. Рокерите искаха убийство. Този път се пресегнах и спрях клатещата се свиня, след това приковах внимание върху нещо, което не виждах. Замахнах с тежката бухалка, за да я изпълня с мощ, след това я пуснах да изсвисти във въздуха с един бръснещ удар нагоре.
Този път той се оказа фатален.
Прасето избухна. Тълпата полудя. В бара настана хаос.
Преди да се усетя, вече се борех за живота си. «Вагосите» се хвърляха един върху друг, за да докопат част от наградата. Крещяха, псуваха и се пресягаха през мен като полудяло стадо коне. Нечий лакът ме удари в ухото. Спънах се в обърнатия стол. Най-после успях да си сваля превръзката от очите и видях какво се опитваха да докопат дяволите — малки найлонови пликчета с прах, пръснати по пода. Във въздуха се носеше кокаинов облак. Дрогата покриваше ръцете и дланите ми.
Рокерите се нахвърлиха върху мен, като се биеха един друг. С наведена глава и присвити очи, аз се промъкнах между тях, стискайки бухалката, след това изтичах право при каубоя. Шапката му я нямаше, той също бе покрит с прах, а черните му очи светеха върху бледото призрачно лице. Опита се да ми вземе бухалката. Аз я дръпнах назад, изгубих контрол над нея и широката й част се удари в окото му.