— Gracias — казах.
Очите му се впиха в моите. Посегна да килне назад скъсаната си шапка.
— Señor — каза и кимна.
Чак когато се обърна и закуцука с торбата в ръка, се сетих къде съм го виждал. Беше най-възрастният моряк в Бока, този, който разказал на Белочек за Белия дявол и който упорито отказваше всичките ми оферти.
«Няма да ви закараме до «Пунта Пердида» — бе казал. — За никакви пари».
Сега бях сам в приглушената светлина на кърмата, само звездите светеха хладно над мен. Придърпах одеялото около раменете си и продължих да пристъпвам към перилото. Приведен и плетящ крака под мантията си, стиснал повитото злато, се чувствах като поклонник, участващ в древно религиозно тайнство. Пърпорещият мотор беше моят хор, а звездите — моите свидетели. Поклонничеството ми щеше да свърши пред олтара на океана. Бях приносител на кърваво злато, горчив подарък за Хадес.
Под мен водата се разтваряше гостоприемно и плискаше обилно. Най-дълбокият гроб на света, помислих си. Подходяща могила за прокълнатата тухла.
Знаех, че Дан никога не би ме разбрал. Щеше да ми каже, че струва много повече, отколкото си мисля. Как са ме излъгали. Как са го подценили. Щеше да ми каже, че това кюлче ще ми донесе милион. Дори може би два или три милиона.
И нямаше да свърши дотук, разбира се. Щеше да поиска още един шанс, пак да завъртим монетата. Щеше да каже, че можем да намерим яхтата, както сме намерили «Аргонавт». Че няма причина да не опитаме. Всичкото това злато е там, Джак. Всичкото това злато ни чака.
Нямаше да ме разбере.
Бях стигнал висотите на рая, бях пропаднал в дълбините на ада. Бях изгубил душата си, разбил сърцето си и преминал през портата на смъртта. Най-близките ми приятели бяха загинали — колко още трябваше да ги последват? Ако всичко бе започнало заради една монета, това кюлче трябваше да сложи края. Понякога с дяволски средства вършим ангелски дела.
Поставих вързопа на перилото и се загледах в призрачния водовъртеж на клокочещата вода. Мощните вълни и кипналата пяна сякаш се пораждаха от космически сили, изсмукваха звездната светлина от небето и я изсипваха в безкрая на тъмата. Това беше същността и метода на сътворението, алхимията на живота и смъртта, която превръщаше звездния прах в злато и после го връщаше обратно в нощта.
Животът ни в края на краищата си беше една жертва. История, предадена на нощта. Съкровище, обречено да бъде изгубено.
Развих блестящото кюлче и го протегнах над водата. Лежеше в отворените ми като за молитва ръце. Нека това бъде моята дан, моят реквием, моята история. Платен дълг към умрелите. Данък, за да продължа живота си. Парче злато, изтръгнато от сърцето ми и върнато на звездите.
Гледах как тези звезди мъждукат в небето и усетих яснота, както никога преди. Непознатата тъмнина е пълна с невидима светлина. Мислех за баща си, за Рок и Дъф и знаех, че един ден ще отида при тях.
Един ден. В един миг.
Издишах безценна глътка въздух и отново поех дъх. Едно момиче ме чакаше. Времето летеше.
— Жив съм — прошепнах и предадох златото си на океана.