Дъф вече бе извадил бинокъла и го бе насочил към тяхната palapa. Иди Амин отпращаше търговец на дрънкулки, а Червенокоска се решеше.
— Щом едно момиче има такава червена коса — каза Дъф, — това означава, че е червена и отдолу.
— Ти пък откъде знаеш, бе французин? — Рок грабна бинокъла.
— Говоря от опит.
— Да бе! Да не би с мис Ейприл?
— Казваше се Марч.
— Ейприл.
— Марч.
— Ейприл.
Трябваше да се намеся, преди тези двама глупаци да пропилеят шансовете ни.
— Обичам фризби — казах и се отправих по брега към Розовка.
Колкото повече приближавах, толкова по-висока и мъчително красива изглеждаше тя. Краката й бяха до глезените във водата, гледаше как лабрадорът плува към фризбито, а когато свали ръката, с която си правеше сянка над очите, сребърните гривни иззвъняха надолу по елегантната й китка, презрамката се плъзна и оголи рамото й, което се подаваше под копринената черна коса. Щом се приближих, тя се обърна и ме стрелна със зелените си очи, гримирани с черна очна линия. За миг ми се стори, че може би е от Близкия Изток, момиче от харема, хвърлило фереджето и незнаещо къде да спре. Огледа ме преценяващо и пак се извърна към океана.
— Шалчето ви ми изглежда познато — каза тя. Гласът й звънтеше аристократично с някакъв акцент, който не можех да определя.
Веднага развързах забрадката на шията си.
— Оставихте я на плажа онзи ден — казах. — Когато отидохте да поплувате. Опитвах се да ви намеря, за да ви я върна. — И й я подадох.
Погледна забрадката, после мен.
— Защо не я запазите? — попита. — Може да я комбинирате с банския ми. — Погледна как кучето сграбчи фризбито във водата.
— Мисля, че изглеждам по-добре без бански — отбелязах. — Трябва да кажа същото и за вас.
По устните й май се появи следа от усмивка. Трудно беше да се каже, изчезна, преди да успея да се уверя, че наистина е така. Вдигна презрамката на рамото си и се наведе към кучето, което вече се бе върнало с фризбито в уста.
Взе фризбито и побягна през водата, а кучето я следваше по петите. Стоях и гледах как черните й къдрици летят във въздуха и се отдалечават от мен, като пуснат на обратно запис на реклама. Чудех се дали ще имам друг шанс да я заговоря, след като очевидно пропилях този. Тя спря и заподскача с високо вдигна то фризби, подканяше кучето да го вземе пак в уста. Вече си мислех, че това е метафора за отношението й към мъжете, когато за моя радост тя се спря и хвърли фризбито над вълните в идеална хоризонтална траектория право към мен.
Е, не съвсем идеална. Подскочих като гюле към летящата пластмасова чиния, грабнах я във въздуха и се приземих по корем в плитката вода. Изкарах си въздуха и пльоснах лице в пясъчното дъно. Споменах ли, че бях напълно облечен? Една вълна ме обърна на нарязания ми гръб. Кучето побягна през водата, скочи върху мен и сграбчи диска. Опитах се да го задържа, но когато видях острите му лапи и оголените зъби в запенената уста и чух как ръмжи като побеснял вълк, реших, че трябва да има и други начини да впечатля Розовка с мъжествеността си.
— Добре е обучено — извиках, докато кучето се връщаше при господарката си.
Тя взе фризбито и изгази водата към мен с вече ясно различима усмивка на лице.
— Добре ли сте? — попита.
Седнах във водата и избърсах пясъка от очите си.
— Добре — казах. — Водата е топла. Трябва и вие да влезете.
— Нали знаете какво казват: «Ако не си потопите главата, значи не плувате» — и ми подаде ръка.
Поех я, изправих се с нейна помощ и застанах прав с капещи дрехи. Ослепително красив модел на бански костюми помага на колежанин идиот да се изправи. Може и да не бях плувал, но определено си бях потопил главата.
— Джак Дюран. Приятно ми е.
Продължавах да й стискам ръката с надеждата да ми каже името си.
— Ева Йербабуена.
Красиво име, поне по начина, по който тя го казваше, с устни, свити като за целувка. За миг звукът от гласа й и тюркоазеният блясък на очите й се сляха за мен. Очите й бяха толкова зелени и прекрасни, че сякаш въплъщаваха музиката, от която се раждаше поезията.
Ева Йербабуена.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
Зяпах я с отворена уста. Изчервих се и пуснах ръката й.
— Не, всичко е наред — казах. Опитвах се не забелязвам Иди и Червенокоска на плажа, но знаех, че си имаме публика. И тя не се състоеше само от тях.
— Това твоите приятели ли са? — попита Ева. Рок ни шпионираше с бинокъла, а Дъф безуспешно се опитваше да го свали от очите му.
— Боя се, че да — отговорих.
— Надявам се, че не очакват пак да се съблека.
Не бях сигурен как да отговоря на това.
— Те са просто… любопитни, струва ми се.
— Тогава защо не се присъединят към нас за едно питие — предложи тя и кимна към своята компания. — Може би ще намерим друг начин да задоволим любопитството им.
— Съмнявам се — отвърнах. — Но може да опитаме.