Сега, в централното крайбрежие на Мексико, бяхме на границата на истинските тропици и водата беше достатъчно топла, за да се гмуркаме само по бански. Въпреки това, когато се спуснах в залива с екипа на Кенди, студът пак ме обви в ледената си прегръдка и аз съжалих, че си сложих банския с къси крачоли, вместо дългия сърфистки екип. Тениската на гърба ми ме караше да се чувствам по-добре, макар ролята й да беше само психологическа. Не исках да показвам надписа на гърба си, а и защитаваше белязания ми гръб от триенето на кислородната бутилка.
Когато балончетата се разпръснаха и се ориентирах в пространството, пред очите ми изплува Ева Йербабуена. Висеше в безтегловност в трептящата вода, вързана за грозната маска и регулатора си като летящ ангел за респиратор. Копринените пипала на дългата й черна коса се протягаха, за да се нахранят от живота във водата, а ръцете й нежно описваха плавателни движения, с които масажираше невидимото тяло на Нептун. Приглушената морска светлина омекотяваше искрящо зелените й очи, укротяваше ги до нефритени сиво-зелени тонове, същия нюанс като на самия океан. Блясъкът на голите й рамене и на дългите й бели бедра се разпръскваше във водата, но от настръхналата й кожа виждах, че дори богините не са имунизирани срещу студа. Очите й срещнаха моите. Отвърнах на безмълвното «ОК» на пръстите й със също така безмълвен знак.
Гмуркането с партньор е за предпочитане, винаги може нещо да се обърка. Докато слизахме в мрачните дълбини, си мислех за нещастния си брат, гмуркал се сам седмици наред. Беше влизал точно в тези води, факт, който по някакъв странен начин ме успокояваше и в същото време предизвикваше в мен необяснима тревога.
Изпуснах въздуха от надуваемата си жилетка и последвах Ева, която устремно се спускаше надолу по въжето, което котвата държеше. Бях достатъчно близо, за да усещам вълните, които създаваше и скоро бях омагьосан от маховете на грациозните й гъвкави крайници, от голата нежна копринена плът на вътрешната страна на бедрата й. Неведоми са пътищата на небесните гледки. Тази така прикова притъпеното ми внимание, че напълно забравих студената вода, кислородната бутилка, която стържеше гърба ми, мъката по загубата на брат ми, дори и причината да сме тук. Чувствах се, сякаш преследвах жена в съня си като Орфей в подземното царство или като Данте в дълбините на ада.
Нямах желание да се събуждам, но преди дори да осъзная напълно какво изпитвам, дъното се появи. По сивата мека тиня и по пясъка хаотично бяха пръснати камъни, обрасли в зелен мъх, целият подводен пейзаж беше наклонен и се спускаше полегато към още по-големи дълбини. Бяхме точно там, където Белочек предрече, на ръба на потопения рид — каменният пръст земя, протегнал се да сграбчи нищо неподозиращите моряци и да ги дръпне към морето. Ако се вярваше на драсканиците на Дан — а аз не виждах причина да се съмнявам в тях — някъде тук трябваше да лежи чугунена котва, а още по-надолу — корабът, на който тя е принадлежала — ветроход, известен под името «Аргонавт». Все още не беше ясно какво е довело брат ми до това странно място. Дали само наркотичните бълнувания на замаяния му от пейоте приятел индианец Себастиян? И какво точно е търсел Дан на този кораб? Несметни богатства? Имах известни съмнения. Но неотклонният му стремеж към това корабокрушение даваше достоверност на хипотезата, че нещо много ценно беше погребано там долу, нещо, което е искал толкова много, че е дал живота си, за да го намери.
Нашата стоманена котва се беше мушнала в купчина кални скали, ясните й очертания контрастираха рязко на заобикалящия ни лунен пейзаж. Някоя и друга заблудена дневна риба преплуваше покрай нас, нищо ярко и забавно. Бяхме далеч от рога на изобилието на кораловия риф, в сивата и мрачна вода край нас нямаше нищо интересно. Ева ме докосна по ръката и ме погледна в очите. След това започна да движи дланта си обратно на часовниковата стрелка, за да ми покаже накъде смята, че трябва да плуваме. Бяхме се разбрали горе на яхтата да търсим заедно в постепенно разширяваща се спирала, като за отправна точка бяхме избрали нашата котва. Дадох й знак, че съм съгласен, след това последвах грациозно плуващото й тяло.