Но минаха още две седмици без вести от Дан. Мама чакаше напразно пощальона. Тревожни кошмари съсипваха съня й и сутрин ставаше от леглото бледа и неспокойна. В последния си работен ден я намерих заспала върху писалището. Начинът, по който ме погледна, когато я събудих, се запечата в ума ми като вуду проклятие.
Бях виждал този поглед преди три години, в една снежна декемврийска вечер. Мама се стресна насън от ужасно предчувствие. След няколко часа разбрахме, че баща ми е загинал в автомобилна катастрофа. Пиян шофьор се подхлъзнал върху заледен участък и се врязал с колата си в дясната предна врата — там, където седял татко. Баща ми пътувал зад него в движещ се с бясна скорост автомобил и въобще не го забелязал, защото се карал с човека зад волана. Този човек бил брат ми Дан.
Дан учеше последна година в Чикагския университет, беше отличен студент по антропология с втора специалност испански. Баща ми отишъл да го вземе от общежитието, за да го докара вкъщи за Коледа. Като по чудо Дан излязъл от смачкания форд без драскотина. Седмица след погребението той се върна в университета. Мислех, че е добре. Но в средата на семестъра заряза учението и се върна при мама. Пусна си дълга коса, спря да се бръсне и започна да се разхожда из къщата по пижама.
Това не продължи дълго. Погледът на мама ме накара да разбера защо. Майка ми изпитваше силни чувства и ако си неин син, чувствата й лека-полека се просмукват и в теб. Така стана с любовта към баща ми, тя се просмука в нас и ни обви като цъфнала лоза. Когато той умря, лозата също загина и обви разбитите ни сърца с крехка кора от тъга. Увисна във въздуха като застоялия лъх на парфюма й и ни припомняше, че когато изгубиш някого, то това е завинаги и че каквото и да направиш, не можеш да го върнеш обратно, без значение колко упорито опитваш и колко далеч ще отидеш да го търсиш.
Но това не можеше да те спре. Чувствата бяха прекалено силни. Растяха, изпълваха ни с болка и ни завладяваха. Не ни оставяха на мира и ни подгонваха към най-отдалечените кътчета на земята.
Точно това се случи с брат ми Дан. Сега, по всичко личеше, че се случва и с мен.
Обещах на мама, че ще намерим другия й син.
Пясъчни мухи
Сигурно горещината ги раздвижваше. Полазиха ме в мига, в който усетих слънчевата топлина на бузата си. Когато сенките вече се бяха оттеглили от брега, бях готов на убийство.
— Да ти го… — разкрещях се, но бързо се спрях. Опитвах се да се отърва от навика си да псувам, беше прекалено неприличен за завършил английска литература. Нахлупих спалния чувал над главата си и си промърморих нещо тихо.
Писък прониза въздуха до мен. Дъф изскочи от найлоновия си пашкул, закрещя, започна да ругае и да търси разплата. Надникнах през дупката в края на спалния си чувал и го видях да залита и маха с ръце като лунатик. Беше само по бельо и на корема му се виждаше грозен белег като рана от война. Някакъв некадърен хирург го разпорил, за да му извади апендикса, когато Дъф бил дете. Май му беше бръкнал в корема с голи ръце. Като гледах сега Дъф как се мята, започнах да се чудя дали хирургът не беше забравил нещо в него — може би акумулатор или бомба с часовников механизъм.
Пред очите ми се появиха два тролски крака. Те принадлежаха на Рок, гигант с разстояние между зъбите, който закриваше с голи гърди небето. Вдигна камерата с късите си дебели пръсти, за да запечата страданието ми. Дъф се присъедини към него и се направи, че говори по микрофон, като държеше в ръка клон с размер на бейзболна бухалка.
— Тялото на американски беглец, идентифициран като неграмотния бояджия Джон Дюран Чекиджията, беше намерено тази сутрин на плажа на Пуерто Валарта. След безсрамна нощ, изпълнена с пиянство и разврат, той изглежда е бил изяден жив от полудял от глад облак мексикански пясъчни мухи, за които се знае, че обичат вкуса на алкохола в кръвта.
— Неграмотен. Това беше удар под кръста, Дъф.
— Мъртвият говори!
— Изчезвай — казах и се заизмъквах като костенурка от черупката си. Главата ме цепеше и очите ме боляха от светлината. — По-тихо! — Прибоят огласяше плажа цяла нощ. Звучеше като бомбардировките над Багдад.
Дъф взе камерата от Рок и я насочи към него, докато двамата вървяха към водата.