— Този пък какъв е? — попитах. — Мъж ли е?
— О, боже! — възкликна Дъф.
— Какво има?
— Няма да повярваш кой е.
— Я ми го дай! — каза Рок, но Дъф се отдръпна надалеч. — Кой е? — попита пак Рок.
Дъф продължаваше да се взира през бинокъла.
— Скапаният Иди Амин, ето кой.
— Черен ли е? — попитах.
Рок издърпа бинокъла от Дъф и се вгледа в мъжа.
— Иди Амин друг път!
— Прави околосветско пътешествие с кораб — каза Дъф. — Свободен като птичка. — Дъф имаше особено отношение към Иди Амин Дада. Беше ходил на курс по африканска история и бившият угандийски диктатор му беше станал любимият злодей. — Тази свиня е избила половин милион души — каза той. — Сега носи смокинг и се вози на яхта.
— Това на него е кафтан — каза Рок. — И е на не повече от 60 години. Иди трябва да е на 90…
— Струва ми се, че яде — каза Рок. — Сякаш всмуква нещо.
— Сигурно яде стриди — каза Дъф. — Иди обича стриди.
— Това не е Иди Амин — каза Рок. — А някакъв богат черен задник. — Рок ми подаде бинокъла, без дори да му го поискам. Очевидно гледката на тънещия в разкош съперник намали интереса му към момичето. Започна да си сгъва спалния чувал.
Гледах как плешивият диктатор си яде стриди, докато черното му куче седи в краката му, след това забелязах момичето да се качва по стълбата на щерна. Стъпи на палубата, отметна глава назад и хвана косата си с две ръце. Докато изстискваше водата, пред очите ми се разкри прекрасната гледка на стегнатите й гърди.
— Какво става? — попита Дъф.
— Нищо — отвърнах.
На палубата се появи и друга жена с хавлиена кърпа около врата си.
— Това пък кой е? — попита Дъф. — Друга мацка?
Жената беше по прашки и без горнище и доколкото виждах, още по-секси от първата. Имаше кестенява коса и носеше големи черни слънчеви очила. Беше висока и стройна, направо кльощава, но гърдите й бяха толкова големи и добре оформени, че бях сигурен, че са изкуствени. Докато се чудех дали е така, я гледах как бърше момичето, пристигнало от брега.
— Мисля, че… Мдаааа… Мисля, че май има и друга мацка…
Рок се появи на секундата и изтръгна бинокъла от ръцете ми.
Насочи го към момичето.
— Господи! — каза той тържествено.
Ефектът на думите му върху Дъф беше предвидим. Той умоляваше Рок да погледне, но Рок не искаше и да чуе. Едрото разгонено чудовище, зарязано заради негърка лесбийка, социална работничка от Грийнвил, Мисисипи, в ума си вече се носеше на вълшебен кораб, натъпкан с полуголи моделки на бельо, които го бършеха с хавлии, носеха му стриди и го водеха в каютите си за плътски удоволствия, които най-вероятно са незаконни на суша. В този въображаем морски свят ценности като приятелство и споделяне имаха малка тежест. Дъф се изнерви и започна да заплашва, но Рок знаеше, че заплахите му са празни приказки. Рок беше по-едър и по-силен от мен и Дъф взети заедно, негово беше всичко най-важно от оборудването и винаги във всяка ситуация знаеше какво да прави и какво да не прави. Обикновено се движеше две стъпки пред нас и имаше ясни приоритети, а красивите млади жени с голи гърди бяха на първо място сред тях. Наслаждаваше се на тройката на палубата, докато Дъф достигна пълно изтощение и чак тогава му даде бинокъла.
— Къде е Червенокоска? — попита Дъф, докато оглеждаше палубата. — Къде е Иди?
Не виждах никого на кораба.
Рок тъпчеше спалния си чувал в раницата и завързваше връзките й. Изглеждаше леко разстроен, но беше трудно да се каже дали преливащата от багаж раница го изнервяше или пък се беше вързал на сцената, която само той успя да види.
— Слязоха долу — каза той. — Другата се пече на палубата. В момента лежи на почернялото си малко коремче, затова няма какво да се гледа. Да се омитаме от тук.
Вдигна раницата и се отдалечи.
— Какво му става? — попита Дъф, докато още надничаше през бинокъла.
Зачудих се дали е завист или подозрение, или може би просто потиснато желание.
— Кой го знае — отвърнах. — На Рок винаги му има нещо.
Рок спря до мястото, където момичето беше хвърлило дрехите си. Взе ги и натика горнището на банския в чантата си. След това ни донесе блузата и забрадката.
— Какви ги вършиш? — попитах.
Хвърли малката розова блузка към Дъф, а бебешкосинята забрадка към мен.
— Сувенири — добави.
Не можехме да имаме момичетата, но ни оставаха спомените.
Дъф приближи модерната блузка към гърдите си, напълно объркан.
— Как е възможно? Някой да ми каже.
Понечих да пъхна забрадката в багажа си, но се спрях и я поднесох към носа си. Мекият й аромат изпрати тръпки по гръбнака ми, все едно ме бяха погалили пухкави къдрици. Вързах си я на главата. Когато вдигнах очи, видях, че Рок ме зяпа.