Свих рамене.
— Не знам. Сигурно ми изглеждате жадни.
Патката се усмихна широко.
— Явно си ясновидец. Умирам за маргарита.
Казах на Патката, че майка ми си е изкарвала прехраната като ясновидка. Звучеше като заучена реплика, но по една случайност си беше самата истина.
— И защо е спряла?
— Предполагам, че не е харесвала това, което вижда. Разводи, бедност, рак, смърт. Твърди, че никога не можела да каже истината на хората.
Оказа се, че това не са неща, които се разказват на вятърничави тийнейджърки, тръгнали да пофлиртуват. Тя така и повече не ми проговори тази вечер. Когато сервитьорката се появи с питиетата ни, вниманието на Патката вече беше насочено изцяло към Рок, който й разправяше как с големите си връзки може, без много да си дава зор, да й помогне молбата й за кандидатстване в «Браун» да попадне в правилните ръце.
Междувременно Дъф се беше развихрил с хубавата Сърдитка. Бе ходил на уроци по френски в «Алфред» и бе учил един семестър по международна програма в Монпелие. Френският беше може би единственото нещо, което успя да научи в колежа и подозирах, че го е учил за случаи като този. Като запелтечи към Сърдитка на измъчена версия на родния й език, физиономията й си остана намръщена. Патката обясни защо. Момичето страдало заради разпадащо се семейство. Кръшкащият баща решил, че ваканция с дъщерята може да потуши вината му. Патката й била приятелка, довели я да се забавляват заедно със Сърдитка.
Но тя не се забавляваше. Беше ясно, че нищо не може да накара това момиче да се усмихне. Но Дъф с неговата неподражаема логика вярваше, че последните тъжни събития в семейството я правят по-податлива към непохватните му опити за съблазняване. Щеше да използва гнева и презрението, за да запали в нея страст. Съмнителните му познания по френски трябваше да я накарат да въстане и да прати мосю Сърдитко на гилотината, а междувременно киселата му дъщеря да бъде покорена от американеца авантюрист, който живее заради романтиката и спи под звездите.
Рок вече си падаше по устните на Патката. Гледах го как й предлага да си поделят огромната му маргарита с ягоди и гуава, която според него била много по-хубава от скучния коктейл, който аз й бях поръчал. Тя изглеждаше толкова зарадвана, че очаквах всеки миг да се гмурне в голямата му чаша.
Допих си текилата. Осъзнах, че нямам място в така развиващата се схема на вечерта, затова се сбогувах с приятелите си и им казах, че ще се срещна с тях по-късно на Плажа на пясъчните мушици.
Навън въздухът бе влажен и миришеше на фахитас* и развалена риба. Покрай мен се стрелкаха светлини от автомобилни фарове, а пешеходният поток по Малекон беше укротил хода си. Единственото само момиче, което ми хвана окото, беше дребничка, набита метиска в хотелска униформа, която крачеше през бензиновите пари, след като цял ден бе лъскала тоалетни. Забелязах на шията й малко сребърно кръстче — още една многострадална мексиканска светица. Тя вдигна глава, когато се разминахме, и бързият поглед на топлите й кафяви очи ме накара неочаквано да потръпна. Може да е бил порив на желание, предизвикан от текилата, но сякаш очите й ми разкриха нещо тъмно — най-дълбоката тайна на Мексико.
[* Фахитас — пикантно мексиканско ястие от свинско и пилешко месо и задушени зеленчуци. — Б.р.]
Дан беше писал неведнъж за това, докато обикаляше страната. Много добре си спомнях една картичка с масивна каменна статуетка на Коутликю, ацтекската богиня на плодородието и смъртта. Казваше, че фигурката е идеална илюстрация на неговия несправедливо пренебрегнат антропологичен трактат: «Фройдистка география на северноамериканския ум». В това спорно изследване САЩ бяха поставени в ролята на «его»-то — самотният пионер на Великите полета, централната деспотична съзнателна воля, която мечтае, чертае планове и завладява света. Канада беше «суперего»-то, олицетворено от ловеца в суровата неприветлива тундра, възвишеното мощно съзнание за Великия бял север. А Мексико, низвергнатото Мексико, беше «то»-то, побърканият езически жрец в буйната планинска джунгла, дълбокото подсъзнателно, изобилстващо от необуздани инстинкти и мистериозна образност, управлявано от примитивна кошмарна логика. Това беше древната земя на олмеките, майте, толтеките и ацтеките. На кървави човешки саможертви, пирамиди и съкровища. На конквистадори и мисионери, на пламенни революционери. Нация на алчност и тъга, на жестокост и корупция, на убийствена бедност и религиозен фанатизъм. Страна, която се молеше на светци и танцуваше с дявола. Която празнуваше смъртта и мъртвите.
Дали не бях видял всичко това в очите на бедното момиче?