Вратата на спалнята се отвори и от нея излезе Мая с пушка. Бун си спомни как я беше видял в Прага, когато вървеше по калдъръмените улици. Беше минала само година, но сега тя изглеждаше много по-стара. И сега той щеше да умре, защото бе убил баща й.
Арлекинът вдигна пистолета му и го затъкна в колана си. После попита Холис:
— Претърси ли го?
— Още не.
Мая остави пушката на дивана и в дясната й ръка се появи кама. Пристъпи бързо към Бун и той се стегна за болката, когато острието се забие между ребрата му. Вместо това острието само разтвори сакото му и разкри кобура. После се плъзна по външната страна на крака му и смушка глезените, за да се увери, че не носи оръжие и там. След като приключи, Мая отстъпи назад и се вгледа в лицето му.
— Мислехме си, че се движиш с няколко наемници. Какъв е проблемът, Бун? Да не би фондация „Евъргрийн“ да прави съкращения?
— Трима от хората ми са мъртви — рече Бун. — Спешно е. Трябва да говоря с Гейбриъл Кориган. Можете ли да се свържете с него?
Двамата арлекини се спогледаха. В следващия миг Гейбриъл се появи на вратата на спалнята и каза:
— Може да се уреди.
40.
Като дете Мая бе учена да планира, никога да очаква. Имаше важна разлика между тези два начина на мислене. Когато се упражняваше по кендо, се опитваше да е готова за всичко и никога да не приема, че противникът й ще действа по точно определен начин.
Макар подобно нещо да бе възможно в сражение, беше трудно да се приложи и в останалите аспекти на живота й. След смъртта на баща си винаги се бе питала какво ще се случи, когато най-сетне се добере до Нейтан Бун. Във фантазиите й той обикновено беше слаб или ранен. Щеше да признае различните си престъпления и да проси милост.
А сега истинският Нейтан Бун, шефът на охраната на фондация „Евъргрийн“, седеше в средата на стаята до стъклена маса за кафе и ваза с цветя и не изглеждаше слаб или уплашен. Без да обръща внимание на двамата арлекини, той отговаряше на въпросите на Гейбриъл.
— Значи си намерил този Дойл в Тайланд и си го върнал в Америка?
— Точно така.
— И той е убил четиринайсет деца?
— Не. Децата са живи. Наредих на двама от екипа ми да ги откарат в пустинята Мохаве. Наехме една изоставена златна мина край градчето Розамънд.
— Но в крайна сметка щяхте да ги убиете — обади се Свещеника.
— Не бях сигурен какво ще се случи. Ситуацията е необичайна.
— Със сигурност нямаше да ги пуснете да си идат. — Свещеника стрелна с поглед Гейбриъл, сякаш казваше: „Позволи ми да убия този кучи син“, но странникът не откъсваше очи от Бун.
— Разбирам защо не би могъл да го направиш — рече Гейбриъл. — Не си искал тези деца да умрат като дъщеря ти.
— Откъде знаеш това?
— Историята беше разгласена от всички вестници. Съпругът на учителката на дъщеря ти отишъл в училището и застрелял жена си. После убил и няколко от децата.
Бун с мъка си пое дъх.
— Мразеше жена си, но защо трябваше да убива децата? Дъщеря ми беше невинна.
— А година след случилото се си постъпил във фондация „Евъргрийн“ — каза Гейбриъл. — Или ти си ги намерил, или те са открили теб.
— Обади ми се Кенард Наш и ме отведоха в Ню Йорк. Имаха досието ми от армията и знаеха за миналото ми като разузнавач. Наш ми показа модела на Паноптикона и ми обясни системата. Добави, че дъщеря ми щяла да е все още жива, ако всичко се контролирало и наблюдавало. Каза ми какво да правя и започнах работа. Трябва да разберете нещо. Винаги съм изпълнявал заповеди.
Изрече последните думи така, сякаш му бяха катехизис.
— Дъщеря ти е била убита и затова си наел Мартин Дойл да убива още деца, така ли? — попита Мая.
— Именно затова трябва да ме пуснете. Мисля, че Дойл е отишъл в пустинята да довърши работата.
Гейбриъл се обърна към Мая.
— Тръгни към Розамънд с Бун. Вижте дали можете да спасите децата.
— Най-вероятно лъже, Гейбриъл. Дори не знаем дали Мартин Дойл съществува.
— Ще идем в „Кълвър“. Ако разказът му се потвърди, ще ти звънна на мобилния. След двайсет минути ще знаеш дали Бун казва истината. — Гейбриъл се обърна към Свещеника. — Ако смяташ да ми помогнеш, намери брат ми и се погрижи за бодигардовете му.
Мая отиде в спалнята, свали одеялото от леглото и уви с него пушката си. За момент си помисли да повика Гейбриъл и да му каже тайната си, но бързо се отказа. Тръгваше на път с човека, който беше убил баща й.