Выбрать главу

Слязоха. След като Бун я беше довел до златната мина, от съществуването му нямаше смисъл. Пушката беше шумно оръжие. По-добре беше да му пререже гръкляна.

— Той е тук — каза Бун. — Това е колата на един от наемниците ми. Дойл я е взел, след като е убил хората в хотела.

Мая погледна нагоре по склона. Светлини маркираха виещ се към върха на планината път.

— Кой пази децата?

— Двама от хората ми. Ще се усъмнят, ако Дойл се появи сам.

Бун отиде при червената кола, отвори вратата и огледа боклука, оставен от Дойл на предната седалка. Мая докосна камата под якето си, но се поколеба и не я извади.

„Нека съдбата решава“, помисли си и извади генератора на случайни числа. Четно число означаваше смърт; нечетно щеше да отложи решението й. Натисна копчето. На екрана замига 3224. Произволният номер изискваше смърт, но предизвика контрареакция, която беше незабавна и сигурна. „Не искам това — помисли си тя. — Не съм такава“. Скри устройството преди Бун да се обърне към нея.

— Вътре има стерилен бинт и марля.

— Възможно ли е някой от хората ти да го е ранил?

— Едва ли. Най-вероятно си е купил нож и е махнал проследяващите чипове.

Мая извади от колана си автоматичния пистолет на Бун. Той стоеше спокойно, сякаш очакваше да бъде екзекутиран, но тя му подаде оръжието с дръжката напред.

— Не вдигай никакъв шум, докато се изкачваме. Ще сме лесни мишени в мига, в който се озовем на светло.

Свещеника й беше дал пушка с рязана цев и кожен ремък. Напомняше й на лупара, каквито носеха мъжете в Сицилия. Мая преметна ремъка през рамо, скочи на веригата и се промуши през отвора между вратите. Бун я последва и двамата тръгнаха нагоре към мината.

Въздухът бе студен, чист и миришеше на градински чай. Единственият шум идваше от генератора на мината — бръмчеше като косачка, изоставена от объркания си собственик насред пустинята.

Първата постройка беше шперплатова, с ламаринен покрив. Светлината проникваше през налепените по прозорците стари вестници.

— Какво има вътре? — попита Мая.

— Тук двамата пазачи спят и готвят.

Една дъска изскърца, когато стъпиха на верандата. Мая се опита да надникне през прозорците, но вестниците ги покриваха напълно. Тя вдигна пушката и прошепна на Бун:

— Отвори вратата и се дръпни настрани.

Той бавно натисна дръжката и бутна вратата. Мая се втурна вътре.

Имаше само едно дълго помещение с хладилник, газова печка и кухненска маса. На пода до един преобърнат стол лежеше труп. В средата на бялата му тениска имаше тъмно петно кръв, втора рана се виждаше под катарамата на колана му.

— Кой е този?

— Бивш австралийски полицай. Казваше се Вос.

— Къде са децата?

— Сложихме нарове в сградата за обогатяване на рудата.

Върнаха се в мрака и продължиха нагоре покрай машини за трошене на камъни. След разбиването рудата минаваше през филтри и корита, а после се товареше на колички и се откарваше към депото за обогатяване.

В депото светеше и Мая чу радостна музика от телевизор. Опря приклада на рамото си и рязко отвори вратата. В средата на помещението имаше походни легла. Телевизорът върху масата показваше програма с танцуващи животни. Още един мъртвец лежеше на няколко крачки от телевизора с отворена уста и очи.

— Само двама ли бяха?

Бун кимна.

— Може би Дойл е отвел децата в пустинята.

— Не мисля. Тъмно е. Не би могъл да ги намери, ако се разбягат. Да вървим в мината.

Излязоха от депото и тръгнаха по тесните релси, по които някога бяха минавали количките. Недалеч от върха на планината над шахтата бе вдигната конструкция от стоманени греди. Електромотор задвижваше лебедка, която вдигаше и спускаше стоманена клетка, в която бяха товарили количките.

— Това товарен асансьор ли е?

— Да — отвърна Бун. — Ако е свалил децата в шахтата, те не могат да избягат и ние не можем да ги спасим.

— Защо?

— Ще чуе лебедката, когато вдигнем клетката. И ще убие всички, преди да успеем да слезем.

Мая огледа района.

— Случайно да си чел „Пътят на меча“ на Врабеца?

Бун кимна.

— Там има глава за оценяване на противника. Най-слабият противник е онзи, който очаква победа.

— И мислиш, че Мартин Дойл попада в тази категория?

Мая вдигна един омазан с грес стар пешкир.