— Той очаква да чуе асансьора, но това няма да се случи.
Раздра пешкира на две, преметна пушката през врата си и се качи на подпорите. Уви кърпата около стоманеното въже и увисна в средата на шахтата.
— Идвам след теб — каза Бун.
— Не е необходимо.
— Това е моя отговорност.
Спускане няколко метра. Стоп. Още малко надолу. Стоп. Преди година бе срещнала баща си в Прага и бе наръгала човек в една алея. Оттогава животът й се оформяше от онова, което бе скрито от очите. Имаше чувството, че се спуска в някакъв таен свят. Някъде под повърхността щяха да бъдат убити невинни души.
Въжето се разлюля и тя едва не се изпусна. Погледна нагоре, видя, че Бун е на десетина метра над нея и също се спуска, и се опита да продължи малко по-бързо. Стискаше въжето с крака, за да контролира спускането си.
Накрая стигна тавана на кабината и спря. Очакваше всеки момент Дойл да нападне.
Нищо не се случи и тя слезе в главния тунел на мината. Светлината идваше от покрити с прах крушки, закачени на оранжев кабел. Тунелът се разклоняваше в две посоки, но отляво чу гласове. Деца пееха в хор с уплашени треперливи гласове:
— Щастлив ли си, не се плаши,
плесни с ръце…
Притиснала пушката към гърдите си, Мая тръгна по тунела. Малки ръчички пляскаха. Пеенето продължаваше. После чу мъжки глас да отеква от каменните стени.
— Хайде всички, по-силно! По-силно!
Мая стигна завоя на тунела и видя пленените деца. Пред тях стоеше едър мъж — като някакъв диригент на хор, недоволен от представянето им. Децата го гледаха покорно и с ужас, докато мъжът отмерваше ритъма с ръка.
— Щастлив ли си, не се плаши,
плесни с ръце и покажи…
— Не пляскате — каза Мая.
Дойл посегна към пистолета си и докато се завърташе към нея, тя стреля. Сачмите го отхвърлиха назад и той рухна на земята. Тялото му се сви в спазъм и се отпусна. Злата сила, която го движеше в този свят, се стопи, оставяйки само един труп.
Мая остана замръзнала в този момент на унищожение, а децата се разплакаха.
Сълзите и уплашените им лица промениха всичко. Тя преметна пушката на гръб, за да не я виждат, пристъпи напред и заговори с успокояващ тон:
— Спокойно. Всичко е наред. Никой няма да ви нарани.
Хвана едно момиченце за ръка и го поведе заедно с останалите през тунела.
— В безопасност сте. Лошия човек го няма. Сега ще се върнете при семействата си.
Бун ги чакаше на дъното на шахтата. Вратата на асансьора изскърца пронизително, когато я отвори. Децата забързаха в клетката като малки пиленца, опитващи се да скрият от ястреб, но вместо да влезе след тях, Бун затвори вратата и се обърна към Мая. Изглеждаше така, сякаш току-що е изгубил битката.
— Има още едно дете.
— Какво?
— Тялото на още едно дете, в края на терминала. Нямаше я в списъка.
На Мая й прилоша. Беше влязла в планината и бе унищожила този демон, но се бе провалила. Без да мисли, докосна корема си. Цялата й предпазливост се изпари, докато следваше Бун в тунела към Т-образната пресечка.
Беше готова да види труп, но там имаше само чакъл и прах. Внезапно Бун извади пистолета си и се обърна към нея. Нямаше начин да се защити.
Бун се взира в нея сякаш цяла вечност. Мая виждаше мъката и болката в очите му.
— Прости ми.
Мая кимна. „Да. Прощавам ти“.
С бързо движение Бун вдигна пистолета и се застреля в главата.
41.
Свещеника използва електронния ключ на Бун, за да влезе в стаята на хотел „Кълвър“. Моментално видя двата трупа на пода и на дивана. Сложи найлонова торба на ръката си, завъртя дръжката и влезе в спалнята. Третият наемник лежеше до леглото с изненадана физиономия.
Докато стоеше до мъртвия, Свещеника си спомни цитат от събраните проповеди на Айзък Джоунс. „Глупакът призовава демон да жъне нивата му и да му носи вода. Но демонът ще унищожи господаря си“.
— И още как — промърмори Свещеника. Изглежда, демонът на Бун избиваше всичко около себе си. Като внимаваше да не стъпи в кръвта, Свещеника провери банята и килера, след което звънна на Мая.
— Току-що намерихме три мъртви плъха.
— Махайте се оттам и помогни на приятеля ни да намери брат си — каза Мая. — Ще се обадя, когато получа повече информация.
Свещеника излезе от сградата и се върна при колата. Когато претърсваха стаята на Бун, Мая бе намерила кафяв плик с черно-бели снимки на отвлечените деца. Гейбриъл седеше на предната седалка и ги разглеждаше.