— Бун каза истината. В стаята има трима убити. Сега какво ще правим?
— Може би сега е моментът да предизвикаме Братството. Ако децата са все още живи, това ще подкрепи версията ни.
— Реч ли ще изнасяш?
— Да изчакаме Мая да се обади. Ако новините са добри, ще активираме Червея на откровението. В раницата имам лаптоп и уебкамера. Трябва да влезем в интернет на място, където няма да ни пречат.
— Може да използваме салона ми за бойни изкуства. Учениците ми продължават да го държат.
Зави на юг и пое през стария си квартал. Познатите гледки се носеха покрай колата. Начално училище с телена ограда. Магазинче за понички с решетки на прозорците. Редица палми с графити по тях, бележещи границите на различни улични банди.
В центъра на Лос Анджелис имаше небостъргачи, но като цяло градът се състоеше от евтини двуетажни постройки с хоросанови фасади. Сега Свещеника не чувстваше никаква връзка с определен град, език или име в паспорт. Толкова много неща на този свят бяха просто светлинки, играещи по дансинг.
Старата школа по бойни изкуства се намираше в един минимол на Флорънс Авеню. Магазинът за алкохол си бе все още там, но онзи за видеокасети бе заменен с козметика. Двамата му най-добри ученици Марко Мартинес и Дани Ву не бяха сменили надписа на витрината, но бяха добавили знак на прашната ивица до тротоара. На него имаше четирима души — чернокож, бял, латиноамериканец и азиатец, които летяха във въздуха в различни бойни пози. Отдолу пишеше: „Мисли. Чувствай. Бъди истински. Защити се!“
— Ще се налага ли да влизаме с взлом? — попита Гейбриъл.
— Има ключ за извънредни ситуации. Може още да е на мястото си.
До входа на школата имаше саксия с кактус. Свещеника разрови почвата и намери фалшив камък с тайник. Извади ключа, отвори вратата и въведе Гейбриъл в приемната.
Стъклената витрина с наградите му по карате и каперия все още бе на мястото си, но някой бе добавил и още нещо. На стената бе окачена негова снимка в рамка с надпис „Холис Уилсън. Нашият учител. Нашият майстор. Нашият водач“. Под снимката имаше лавица, на която хората бяха оставили молитвени свещи, златни медали от наскоро спечелени състезания и сгънати листчета. Свещеника разгъна едно от тях и го прочете: „Воинът използва силата на мозъка си, за да бъде разсъдлив, и силата на сърцето си, за да действа по инстинкт“. Той им го беше казал. В един друг живот.
— Това е нещо ново.
Гейбриъл се разсмя.
— Винаги си имал голямо его. Но не съм предполагал, че ще направиш олтар на самия себе си.
— Точно това е. Олтар. Сякаш съм мъртъв.
— Сега имаш възможността да видиш наследството си. Личи си, че си променил живота на някои хора.
Минаха през двете съблекални и влязоха в дълго помещение без прозорци с огледало на едната стена и малък офис в края. Някой беше сложил лавица за книги и бе почистил разхвърляното бюро. Докато Свещеника нагласяше уебкамерата и свързваше компютъра към кабела за интернет, Гейбриъл се обади на Симон Лумброзо.
— Мисля, че скоро ще предложим на света Откровение. Кажи на всички групи да са готови.
Гейбриъл седна на бюрото и включи камерата. Лицето на странника се появи на монитора, но се губеше в сенките. Свещеника включи всички светлини в офиса и нагласи настолната лампа. Когато всичко беше готово, Гейбриъл влезе в Мрежата и звънна по телефона на Козодой в Лондон.
— Обажда се приятелят ти от Америка. Май е време за посланието. В момента съм в сайта ти. Можеш ли да ме видиш? А звукът как е? — Гейбриъл свали мобилния телефон и се обърна към Свещеника. — В раницата има микрофон. Козодой казва, че ме чува лошо.
— Няма проблем. — Свещеника закачи микрофона на ревера на Гейбриъл и го включи в компютъра.
Гейбриъл изключи телефона и започна да наглася лампата.
— Сега ни остава само да чакаме. Да видим какво става в пустинята.
Свещеника излезе от офиса, отиде до хладилника и извади две бутилки вода. Даде едната на Гейбриъл и започна да крачи напред-назад в залата, като се гледаше в огледалото. Какво щеше да стане, когато на сутринта Томи или Марко отвореха школата? Щяха ли да забележат, че някой е влизал? Беше прекарал години тук, беше учил хората, беше се опитвал да им покаже един по-добър път. А сега се бе превърнал в божество на дома, в дух пазител, бдящ над ново поколение ученици.
Чу звъна на телефона и забърза към офиса. Гейбриъл говореше с Мая и се усмихваше.