Наблюдават ни, но кой командва това наблюдаване? Макар че някои от нас доброволно предлагат личния си живот на Голямата машина, ние нямаме представа как се използва тази информация и кой я използва. Престъпници могат да създадат копия на самоличността ни. Корпорации могат да манипулират потребителското ни поведение. Правителства могат да оформят мнението ни и да смазват несъгласните. Ние сме видими, но те са безлични. От нас се иска да живеем в прозрачна къща, докато имащите власт са скрити.
За да оправдае тези промени, Братството използва политиката на страха. Крале и диктатори винаги са използвали страха, за да засилят и оправдаят властта си. Голяма част от историята е просто запис как една група хора се опитва да унищожи друга, която има различен език, вяра или култура.
Но новите технологии предизвикаха някои фундаментални промени в политиката на страха. Съвременните медии позволяват плашещите картини да се излъчват незабавно, с огромно емоционално въздействие. Освен това има много малко лидери, които призовават обществото да бъде храбро и хората сами да поемат отговорността за живота си. Политическото кредо на нашето време прилича на някакъв всемогъщ родител, говорещ на малко дете: „Сядай и не задавай въпроси. Ние ще се погрижим за всичко“.
Майкъл Кориган създаде криза в Калифорния. Той използва политиката на страха, за да получи подкрепа за нещо, наречено система „Ангел пазител“. В тази система всяко дете на възраст под тринадесет години трябва да има имплантиран под кожата си радиочип.
Някои от вас сигурно ще си помислят, че това е невъзможна фантастика, но технологията всъщност е доста проста. В Китай властите задължават всеки да носи специална идентификационна карта. Тя може да бъде засичана от сензори и това позволява на Голямата машина да следи движението ви.
Вече е налице инфраструктурата за свят, в който нашето индивидуално его се превръща просто в пореден предмет като автомобил или телевизор. В тази система ние се превръщаме в мобилен идентификационен чип, който се движи в среда с други чипове, които се свързват и общуват помежду си. Нашите индивидуални действия са просто още данни за Машината.
Личното пространство е способността да контролираш достъпа на информация за човешкия Аз. Ясно е, че тази невидима и всепроникваща система ще унищожи всякакво лично пространство. Ще изгубим възможността да защитим своя Аз от погледа на неизвестна група хора.
И някои от вас вероятно ще се запитат: „Какво ценно има в личното пространство?“
Всички нови идеи по един или друг начин зависят от способността на ума да се уединява, от потенциала за покой и размишления. Голямата машина осигурява информация за нас и дава на властите най-различни начини да манипулират неусетно мислите ни. Всичко, което чуваме или виждаме, може да бъде оформено по такъв начин, че да създава определени нагласи. Свободната воля, или способността ни да правим истински избор по важни въпроси, се превръща в илюзия. Постепенно ни заобикалят внимателно подготвени послания, които унищожават възможността да вземаме свои решения.
Свободата на мисълта не е единствената ценност, срещу която е насочена културата на наблюдението. Голямата машина дава на властите и властта да контролират действията ни. В началото на своето послание казах, че идеологиите са мъртви. В същото време обаче се появи нов вид гибелен национализъм наред с разпространението на религиозния фундаментализъм. И двете групи искат да използват тази нова технология, за да контролират гражданите си.
Същата опасност съществува и при демокрациите. Много избрани лидери желаят да ограничат свободата, защото това изглежда по-ефективно или просто защото го могат. Вместо да контролират технологията, те й служат. Ден след ден Машината придобива все по-голяма власт над създателите си.
Някои от вас са видели ясно бъдещето. На тези хора им се струва, че сме затворени в гигантски мол, уплашени, но криещи страха си, вървящи от магазин на магазин и мъкнещи предмети, купени по някаква — вече забравена — причина. На мониторите се появяват и изчезват знаменитости, музиката не спира да свири.
Когато хората вярват, че нямат реална власт, единственият им избор остава какво да консумират. Непрекъснатото наблягане върху купуването в нашето общество няма нищо общо със загубата на морал. Ние се чувстваме силни, когато купуваме нещо, затова лесно можем да бъдем манипулирани да купуваме още повече.
В това обръщение говорих за свободата, но за мнозина от нас тази дума е изгубила смисъла си. Лицата от телевизионния екран използват думата свобода като оправдание за войни и разширяване на Голямата машина. Думата „свобода“ се използва за продаване на самолетни билети и косачки на трева.