Гейбриъл наричаше тези граждани „гласа на форума“, но „гласът на улицата“ също се организираше. В Европа бе ранна сутрин. Малки групи свободни бегачи забързаха по улиците на градовете, разлепяха плакати и рисуваха графити. „Кой командва? Чуйте странника! Защитете свободата си, преди да е изчезнала!“
Свещеника включи радиото и намери новинарски канал. Гласът беше така задъхан, сякаш водещият е тичал до микрофона.
— Живи са! Децата са живи! Преди няколко минути от шерифския департамент на Антелоп Вали съобщиха, че четиринадесетте изчезнали деца са намерени край изоставена мина недалеч от Розамънд. На мястото са открити четирима мъртви възрастни. В момента полицията и другите правозащитни служби се опитват да…
Гейбриъл се наведе напред и изключи радиото.
— Не искаш ли да чуеш какво е станало?
— Това вече е минало.
— Какви ги говориш? Това ще промени всичко.
— Това е само едно сражение. Конфликтът никога няма да свърши. — Гейбриъл се загледа през прозореца, сякаш търсеше изгубен приятел. — Сега наистина имаме едно предимство пред Табулата. Тъй като почитат властта, те имат йерархия и няколко централизирани места за оборудването и служителите си. Може да изглеждат силни и ефективни, но всъщност са по-уязвими от нас.
— Ние сме просто много групи.
— Така е. Съпротивата е сбор от различни групи с различни мотиви, но с една и съща обща цел. Трудни сме за откриване и унищожаване.
— Може и да е така, Гейб. Но всичко това се случва, защото се появи ти.
— Баща ми години наред се е мъчил да разбере защо съществуват странниците. Някои от тях са убити. Други умират в неизвестност. Някои дават урок, който се запазва за известно време и после избледнява. Може би ние сме някаква космическа аномалия, която трябва да се появява отново и отново, за да води шестте свята в определена посока.
Паркираха на няколко преки от хотел „Ел Дорадо“ и слязоха от колата. Свещеника бе взел чаршаф от стаята на Бун и бе увил в него автомата, за да изглежда като вързоп за пране. Минаха покрай рецепцията и взеха асансьора до четвъртия етаж.
— Бун каза ли ти номера на стаята му? — попита Свещеника.
— Четиристотин и дванадесета.
— Остави на мен тая работа. Аз ще се погрижа.
Докато вървяха по коридора, Свещеника видя на пода табла за румсървис. Скри мръсните чинии под пластмасовите капаци и взе подноса с лявата си ръка, а с дясната хвана автомата.
— Почукай, Гейбриъл. После се дръпни.
Свещеника застана пред вратата, усмихнат угоднически. Млад азиатец с пистолет под мишницата отвори.
— Румсървис за господин Кориган.
— Той не е поръчвал…
Свещеника хвърли подноса и цялото му съдържание право в лицето на наемника. Мъжът политна назад и Свещеника го просна на пода с подсичащ удар, след което го удари с приклада на автомата. Гейбриъл нахълта вътре. Свещеника се увери, че няма други телохранители, след което чу двамата братя да се карат.
— Не, няма! — извика Майкъл. — Това няма да стане!
Свещеника прекоси тичешком дневната и рязко отвори вратата на спалнята. На леглото имаше куфар, на масата за закуска — чанта. Той заобиколи леглото и се закова на място.
Две тела лежаха неподвижни на пода — живи, но безжизнени, лишени от своята Светлина.
44.
Четирите бариери от въздух, земя, огън и вода се издигаха между различните светове. За някои странници преградите бяха единствената им среща с различна реалност. Можеха да сънуват кошмар, че се давят във водовъртеж или бродят сами в пуста равнина. Изживяването можеше да е толкова ужасяващо, че никога не биха се върнали на това място. Такива странници прекарваха остатъка от живота си в страх от съня, притиснати към познатия свят около тях.
Когато отвори очи, Гейбриъл падаше през синьо небе. Брат му беше далеч преди него, тъмно петънце от гняв и желание, мъничък като светулка, прелитаща покрай катедрала. Майкъл раздвижи тялото си, стигна прохода и изчезна.
И Гейбриъл го последва, понесе се по небето към сянката.
Мрак. Когато отново отвори очи, се намираше в пустинна равнина. На земната бариера нямаше планини и каньони, а само груба червена пръст, напукана от вечната суша. Майкъл бе на километър и половина от него, коленичил на земята като изгубил равновесие атлет. Когато видя приближаващия Гейбриъл, скочи и се затича.