Заради септемврийската жега се събуждаха рано сутринта. Свещеника избутваше диваните и фотьойлите в дневната и я превръщаше в гимнастически салон. След две чаши еспресо изпълняваше лицевите си опори и коремните преси на белия мраморен под, последвани от сложна серия упражнения от различни бойни изкуства. Когато приключваше със собствената си подготовка, започваше да учи Алис на карате.
Мая беше в седмия месец и й бе трудно да подскача и рита, затова седеше на постелка за йога, разтягаше мускули и даваше съвети. Завършваше сутрешната тренировка, като партнираше на Свещеника по кендо. Чувстваше се дебела и тромава, но реакциите й си оставаха все така бързи, а и знаеше множество лъжливи движения и маневри. За десетминутната сесия обикновено успяваше да блокира атаката на Свещеника и да го наръга с бамбуковия си меч.
След лека закуска излизаха и пазаруваха храна и различни неща по страничните улички край Пиаца Навона. Следобед Мая дремваше, а в апартамента идваха различни учители. Свещеника учеше италиански, а един колежанин преподаваше на Алис история, литература и математика. Липата се бе върнал в Париж. С негова помощ започваха да събират колекция фалшиви идентификационни карти и паспорти, с които можеха да пътуват навсякъде по света.
Симон Лумброзо обикновено пристигаше в седем и носеше пресни плодове или сладолед. Приготвяха вечеря в апартамента или се разхождаха по тихите вечерни улички до някой ресторант в старото еврейско гето. Персоналът глезеше Алис със специални десерти и всички питаха Мая за нейния l’arrivo bendetto — благословеното пристигане на детето й.
Мая отказваше да чете вестници и да гледа телевизия, така че Симон бе основният й източник на информация за случващото се по света. В дните след речта на Гейбриъл бяха настъпили някои промени. В Съединените щати програмата „Ангел пазител“ бе прекратена и повечето родители махнаха РЧР чиповете от телата на децата си. Няколко европейски страни отхвърлиха закона за задължителна идентификационна карта, а в Германия беше забранено да се наблюдават покупките на продукти, които не представляват заплаха.
Във Великобритания се появи организация „Всички заедно“, която бързо намери поддръжници в много други страни. Отначало групата критикуваше само действията на фондация „Евъргрийн“, но вече всеки клон се занимаваше и с местните въпроси, касаещи личната свобода. Междувременно свободните бегачи продължаваха да организират неформални демонстрации срещу Голямата машина. Джагър бе измислил лозунга „Стига вече страх!“ и тези три думи се появяваха по стени и мостове навсякъде по света. В испаноговорящите страни лозунгът се преобрази в No Más до карикатурен образ на уплашен дребен човек. Наред с графитите имаше и локални демонстрации като прочутата нощ „Бръкни в окото“ в Глазгоу, когато обективите на всички наблюдателни камери в града бяха напръскани с черен спрей.
Всички тези прояви се отразяваха от медиите, но в ъндърграунд културата се развиваха и други процеси. Хората създаваха блогове и чат групи, в които се обясняваше как да си създадеш паралелна самоличност. Публикуваха се памфлети и се появяваха уебсайтове, хвърлящи предизвикателство срещу политиката на страха.
След като описваше всички новини, Симон вадеше голяма бяла кърпа и бършеше челото си.
— Речта на Гейбриъл предизвика голяма вълна подобно на камък, хвърлен в езеро. На някои места водата си е същата. Но вълните се разширяват и не знаем как ще променят света.
Във вторник срещу сряда валя и следващият ден бе горещ и влажен. Когато Симон дойде, решиха да се разходят до парка около Вила Боргезе. Алис беше научила наизуст лабиринта тесни улички на стария град и ги поведе на изток до Пиаца дел Пополо, голям калдъръмен овал с обелиск в центъра. Пресякоха откритото пространство и продължиха по зигзаговидното стълбище до градините на хълма Пиничио. Както обикновено, Алис водеше като съгледвач през гора. Мая и Симон вървяха след нея. По средата на пътя бебето започна да рита, а Симон на няколко пъти спираше, за да посочи някоя сграда.
Свещеника вървеше последен, носеше меча си в черен тубус с ремък. Мая все така държеше ножа си закрепен за ръката, но мечът й бе прибран в един шкаф в апартамента.
Алис първа изкачи хълма и ги изчака на площада, от който се разкриваше гледка към Рим. Ако застанеха до стената, можеха да видят по-голямата част от града, от Монте Марио до Яникулум. Прахта и замърсяването на летния ден смекчаваха светлината. Куполите на църквите и мраморните монументи имаха жълтеникавобелия цвят на стара слонова кост от някой музей.