Разходиха се по алеята до Giardino de Largo в центъра на парка. Огромни борове и ломбардски тополи ги пазеха от слънцето чак до изкуственото езеро край центъра на градината — Алис го наричаше Морето. През лятото водата му бе зелена от водорасли и покрита с бели лилии. Семейства се возеха в алуминиеви лодки и прекарваха следобедите си в забавления и хвърляне на трошици на лебедите.
Мая седна на една пейка и изяде две бишкоти. На отсрещната страна на езерото се издигаше йонийски храм, посветен на Ескулап, бога на здравето; смяташе се, че гледането на статуята му носи късмет.
Алис бе изпълнена с твърде много енергия за подобни кротки удоволствия. Тичаше из парка, хвърляше камъчета в езерото и търсеше новоизлюпени патета, скрити сред тръстиките. Накрая се върна при пейката и каза на Симон:
— Да идем при Реката. Донесе ли лодка?
— Не само една, а цял флот.
Симон бръкна в платнената си торба и извади парче балсово дърво с мачта и хартиени платна. Насред градините някой бе построил канал от тухли и цимент с размерите колкото крайпътна канавка. Алис наричаше този елемент от украсата Реката, защото водата се спускаше на меандри от малко възвишение, минаваше под мънички мостчета и накрая се вливаше в Морето. Италианските деца обичаха да пускат дървени или хартиени корабчета по канала, но Алис бе настояла за „истинска“ лодка играчка и преди три седмици Симон се бе появил с едно корабче от дърво. Творенията му постепенно ставаха все по-сложни и добри.
Алис надникна в торбата.
— Колко си направил?
— Пет. Боен кораб от осемнадесети век. Полинезийски катамаран. Богаташка яхта. Презокеански лайнер. И влекач. Признавам, че повечето си приличат, но трябва да използваш въображението си.
— Кой получава петата лодка?
— Петата е съдът на Съдбата и la signora я насочва накъдето си пожелае. Но ти трябва да си избереш своя собствена, Алис.
— Хайде първо да ги пробваме — рече Алис. — Ще ги пуснем до първия завой на реката.
— Отлична идея. — Симон се поклони на Мая. — Ще направим бърз тест на плаваемостта и ще се върнем.
Двамата се отдалечиха и Свещеника седна до Мая.
— Имам чувството, че Алис ще получи най-бързата лодка.
— Май си прав. А Симон ще се прояви като джентълмен и ще вземе най-бавната.
Мая отпи глътка вода и се загледа към Морето. На запад слънцето клонеше към хоризонта и светлината започваше да се променя. Плиткото изкуствено езеро постепенно започна да изглежда древно и дълбоко. Лек ветрец докосна клоните над тях и сенките затанцуваха по земята.
Холис Уилсън сигурно щеше да започне да обсъжда какво ще вечерят, но Свещеника можеше да седи часове наред, без да каже нито дума. Яростта, която бе показал след смъртта на Вики, бе изчезнала, за да отстъпи място на тиха сериозност, която плашеше непознатите. „Подбрал си е подходящо име“, помисли си Мая и се запита дали приятелят й винаги ще изглежда тъжен, когато види влюбена двойка да се разхожда в парка.
— Алис каза, че имаш съобщение от Липата.
— Смятах да ти кажа. През уикенда Липата и двама от хората му отишли до Англия и направили набег в имението Уелспринг. Смятали да спасят тялото на Матю Кориган, но намерили само гроб. Според дневника сърцето на странника е престанало да бие преди около две седмици.
Мая се загледа към лебедите и се опита да не изпада в паника. Това означаваше ли, че Гейбриъл също е умрял? След инцидента в Лос Анджелис телата на двамата братя бяха отнесени на север и скрити в подземието на една църква на последователите на Джоунс в планините Сиера.
Свещеника видя страха в очите й. Докосна я по ръката и заговори успокояващо.
— Не се безпокой. Миналата седмица Томи Ву отиде до Северна Калифорния, за да се увери, че всичко е наред. Гейбриъл и Майкъл продължават да дишат. Сърцата им бият на всеки две-три минути. Това означава, че още са живи.
— Когато бях малка, баща ми често ми разказваше истории за спящия герой — рече Мая. — Винаги има някоя легендарна личност, скрита в пещера, като крал Артур в Англия или предстоятеля Йоан в Африка. Те спят, но са живи и чакат времето, когато ще се появят отново.
— Значи ще чакаме?
— Ще чакаме, но и ще насърчаваме Съпротивата.
— Ще се състезаваме! — Алис дотича до пейката и затанцува около тях. — На мен ми се падна яхтата, Мая получава катамарана, а Свещеника — военния кораб.