— Когато започнахме това движение, установихме няколко правила. Не много…
— Шест, ако трябва да сме конкретни — обади се Роланд.
— Именно. Шест правила. И едно от тях е, че всеки екип трябва да измисли своя собствена стратегия. Приятелите ми в Париж казват, че Себастиан говори за организиране на управителен съвет…
Гейбриъл мълча, докато Джагър не завърши речта си. След това отново заговори така тихо, че двамата свободни бегачи трябваше да се наведат напред, за да чуят всяка дума на странника. Постепенно започнаха да се отпускат и накрая кимнаха.
— Значи се разбрахме? — попита Гейбриъл.
— Предполагам. — Джагър погледна приятеля си. — Имаш ли нещо да кажеш, Роланд?
Едрият мъж сви рамене.
— Не, нямам.
Свободните бегачи станаха като порицани ученици и се ръкуваха с Гейбриъл. Когато излязоха, Липата кимна на Холис — „Твой ред е“. След което заслиза по стълбите към магазинчето за фалафели.
Холис мина между масите и седна срещу Гейбриъл.
— Дойдох да се сбогувам.
— Да. Липата ми каза какво се е случило.
— Ти си все още мой приятел, Гейб. Никога не бих направил нещо, което да те изложи на опасност.
— Разбирам.
— Но някой трябва да си плати за смъртта на Вики. Не мога да забравя какво направиха с нея. Аз намерих тялото й и изкопах гроба.
Странникът стана от масата, отиде до прозореца и се загледа към канала.
— Когато действаме като враговете ни, рискуваме да станем същите като тях.
— Не съм тук за лекции. Ясно?
— Говоря за Съпротивата, Холис. Видя ли двете жени от Сиатъл? Получили са достъп до всички външни камери, използвани от фондация „Евъргрийн“. За първи път използваме Голямата машина, за да следим Голямата машина. Това е добре организиран план, който не излага никого на опасност, но въпреки това ме притеснява. Сякаш строя къща, но не зная как ще изглежда в завършен вид.
— Монахинята също ли е от Съпротивата?
— Не. Това е друг проблем. Бедните кларитинки от Скелиг Кълъмба мислят, че Алис Чен подивява. Напълно е излязла от контрол. Смятат да я доведат в Лондон в близките седмици и трябва да й намерим безопасно място, където да живее. Иска ми се Мая да беше тук. Тя щеше да знае какво да прави.
— Може ли изобщо Мая да се върне в нашия свят?
Гейбриъл се върна при масата и си наля чай.
— Мога да се прехвърля отново до Първия свят, но не бих могъл да я върна тук. Симон Лумброзо проучва стари ръкописи и исторически книги. Трябва да намери друга точка на достъп — място, където обикновен човек може да се прехвърли и да се върне. Преди хиляди години хората са знаели къде са тези места. Изграждали са храмове около тях. Но сега това познание е изгубено.
— И какво ще стане, ако Симон намери някоя от тези точки?
— Ще ида да я намеря.
— На Липата няма да му хареса… а и новите ти последователи няма да са особено щастливи.
— Защо мислиш така?
— Хората, с които току-що разговаря, рискуват и променят живота си заради теб. Ако се върнеш в Първия свят, на практика им казваш: „Съпротивата не е чак толкова важна. Смятам да поставя този единствен човек над вашите проблеми и може би никога няма да се върна“.
— Това е особен човек, Холис.
— Мая не би желала да поемаш този риск. Ти си странник, Гейб. Имаш по-голяма отговорност.
— Имам нужда от нея. — Гласът на Гейбриъл бе пропит с емоции. — Когато се запознахме с теб в Лос Анджелис, не знаех кой съм или какво трябва да правя с живота си. А сега съм прекосил границите и посетих два свята. Те са толкова истински, колкото тази маса и тази стая. Подобни преживявания те променят. Вече нямам чувството, че имам връзка с каквото и да било. Мая е връв, завързана за сърцето ми. Без нея щях да бъда отнесен нанякъде.
— Мислиш ли, че брат ти има същия проблем?
— Съмнявам се, че Майкъл се тревожи за някого другиго. Единственото, което занимава мислите му, са силата и контролът.
— В силата няма нищо лошо — каза Холис. — Единственият ни проблем е, че не сме достатъчно силни, за да унищожим Табулата.
— Не можем просто да унищожим врага си. Трябва да предложим алтернатива. Липата каза, че си пълзял по покривите със снайперистка карабина.
— Такъв беше изборът ми.