— Може пък да е вярно.
— Вие сте жива. Напълно сигурен съм в това. Гейбриъл не беше призрак, а вие дойдохте да го спасите. Но сега сте в капан тук, като всички останали.
— И затова ли ме издири? За да ми кажеш, че съм в капан?
— Дойдох, за да ви спася. И да спася себе си, естествено. Но първо трябва да отидем до библиотеката. Претърсих цялата сграда и накрая намерих картографския отдел. Вратата към помещението е все още заключена. Не мисля, че са го ограбили.
— Хората тук не се интересуват от карти. Искат храна. И оръжия.
— Да. Съвсем правилно. Само това искат. Но аз смятам, че в библиотеката има карта на острова. Винаги са се носели слухове за тунел под реката. Така че някоя карта би могла да ни покаже как да намерим входа му.
Пръстите на Мая нервно потропваха по дръжката на меча. Проходът й обратно към Четвъртия свят беше насред реката. На два пъти бе плувала с надеждата да го намери, но течението беше твърде силно и едва й оставаха сили да се върне на брега. Нямаше представа какво има в тъмната земя от другата страна на водната преграда, но не можеше да остане на острова. С времето тялото й отслабваше. И в крайна сметка щеше да стане плячка на вълците.
— Тогава защо не си взел тази карта и не си избягал? — попита тя.
— Трябва ми помощта ви. — Пикъринг сведе поглед към дрипавите си панталони и различните обувки. — Не е лесно да се влезе в помещението.
Една част от историята му бе истина — в града наистина имаше библиотека. Мая бе минавала няколко пъти покрай руините, но така и не бе влязла вътре. Докато бродеше из острова, все намираше малки парчета реалност в отломъците. Щом бяха оцелели списъци за покупки и ученически бележници, може би наистина имаше карта, която да показва изход оттук.
Внезапният прилив на надежда бе тъй силен и неочакван, че не бе в състояние да помръдне или да каже нещо. Беше като да намериш жив въглен в студено огнище, искрица топлина, която би могла да се разрасне и да изпълни стаята.
— Добре, Пикъринг. Да идем в библиотеката.
— Ще бъда щастлив да ви заведа дотам. И ако намерим подходящата карта…
— Ще напуснем острова заедно.
— Надявах се, че ще го кажете. — Дребният мъж се ухили. — Никой друг на този остров не би спазил обещание, освен вас.
Мая избута бюрото до стената и излезе след Пикъринг от офиса. Слязоха по спиралното стълбище на сградата и излязоха на улица, пълна с почернели отломки и изгорели коли. Главата на Пикъринг се стрелкаше наляво-надясно. Приличаше на дребна животинка, току-що излязла от бърлогата си.
— И сега какво?
— Не изоставайте и вървете след мен.
В единия край на острова имаше гъсталак от мъртви дървета и бодливи храсти. Мая бе дала имена на различните места — сградата на застрахователната компания, училищния двор и квартала с театъра. Опита се да си представи как е изглеждал градът преди началото на боевете. Имало ли е някога листа по дърветата? Минавал ли е трамвай по централния булевард, звънял ли е месинговият звънец на кондуктора?
Пикъринг имаше различно виждане за Ад. Не обръщаше внимание на малкото оцелели указатели, но сякаш знаеше местоположението на всички дупки в тръбите, от които бълваше пламък и дим. Градът се състоеше от отделни тъмни и светли райони. През повечето време вървяха в сенките, като избягваха както пламъците, така и черните тунели, където можеше да се спотайва някой. „Оттук… Оттук…“ — съскаше Пикъринг и Мая трябваше да тича, за да не изостава.
Влязоха в ограбен супермаркет с изпотрошени витрини и купчина манекени. Куклите се усмихваха, сякаш бяха доволни от унищожението. Когато стигна входа на магазина, Пикъринг погледна към библиотеката от другата страна на улицата. Беше построена в същия неокласически стил като останалите обществени сгради в града. Приличаше на гръцки храм, пострадал при бомбардировка. Някои от мраморните колони бяха станали на чакъл, а други се крепяха една на друга като мъртви дървета в гъста гора. Някога в основата на външната стълба се бе издигала на пост статуя, но единственото, което бе останало от нея, бяха обутите в сандали крака и краищата на каменна тога.
— Трябва да пресечем улицата — обясни Пикъринг. — Могат да ни видят.
— Продължавай. Аз ще се погрижа, ако изникнат проблеми.
Пикъринг пое три пъти дъх като човек, който се кани да се гмурне под вода, след което се втурна през улицата. Мая го последва, като вървеше бавно и спокойно, за да покаже, че не се бои от никого.
Намери Пикъринг скрит зад една от колоните и влязоха в централната зала на библиотеката. По пода бяха пръснати парчета гипс и бетон, един месингов полилей беше изтръгнат от тавана. Навсякъде по пода и стълбището имаше разпилени книги. Мая взе една и я прелисти; беше написана на език, който не познаваше, и имаше деликатни рисунки на растения, приличащи на папрати и палми.