— Отиваме на третия етаж — каза Пикъринг и Мая го последва по стълбите. Опитваше се да заобикаля изпокъсаните и изцапани книги, но понякога настъпваше или подритваше съдрани страници. Стълбището тънеше в мрак и тъмнината сякаш добавяше още тежест върху раменете й. Когато стигнаха първата площадка, цялото й тяло бе някак по-тежко и мудно.
На третия етаж книгите бяха натрупани покрай стената. Пикъринг я поведе по един коридор, направи неочакван завой през една врата и спря.
— Стигнахме. Това е читалнята…
Обширното помещение обхващаше по-голямата част на най-горния етаж. Беше с висок дванайсет метра таван, мраморен под на бели и зелени квадрати и пълно с дървени маси и столове. Лавиците за книги бяха на две нива — едното на нивото на пода, а другото започваше от средата на стената. Част от газовите тръби не бяха унищожени и някои лампи по масите все още светеха.
Пикъринг напрегнато бе свил рамене, устните му бяха стиснати. Мая се запита дали липсата й на страх не го изнервя. Последва го между редиците маси до средата на помещението, където подът внезапно изчезваше. Явно тук бе станала експлозия (последвана от пожар) и голяма част от библиотеката се бе срутила.
Беше останала само част от сградата — подобна на стълб от тухли, камък и бетон, заобиколена от пет метра празно пространство. На върха на стълба имаше част от читалнята с една-единствена маса върху участък шахматен под и врата с решетки, приличаща на вход на затворническа килия.
— Ето там. Виждате ли? — Пикъринг посочи вратата. — Това е входът към картографския отдел.
— И как ще стигнем дотам? Можем ли да се изкачим отвътре?
— Не. Опитах. Помислих си, че ще знаете какво да правите.
Мая се зачуди как да преодолее петте метра пропаст между стълба и читалнята. Въжето бе безполезно, освен ако не успееше да се покатери на покрива. Можеха да направят стълба от парчетата дърво и стари гвоздеи, но това щеше да отнеме твърде много време и щяха да привлекат вниманието на патрулите. Мая се огледа, обърна гръб на Пикъринг и се качи по стълбите до горното ниво лавици. Хвана металния парапет и започна да го бута напред-назад. Десетина книги полетяха и нападаха долу на пода.
Пикъринг забързано се качи по стълбата и застана до нея.
— Какво правите?
— Хвани парапета — каза тя. — Да се опитаме да го откъртим.
Бутаха и дърпаха, докато част от парапета не се откъсна. Мая я измести и я нагласи така, че краят достигна стълба като някакъв тесен мост.
— Знаех си, че ще измислите нещо — каза Пикъринг.
Мая нагласи ремъка на ножницата и стъпи на импровизирания мост. Той се разклати, но не падна. Тя направи една крачка, после втора, като се опитваше да не гледа надолу. Парапетът леко се огъна, когато стигна средата, но тя направи още няколко стъпки и стигна до отсрещната страна.
Използва бухалката като щанга, изкърти вратата от пантите и влезе в стаята с картите.
Озова се в малко хранилище без прозорци. Стените бяха покрити с лавици, пълни с черни картонени кутии. Всяка кутия беше завързана с копринен шнур и отбелязана с избледнели числа.
Мая взе една кутия от най-близката лавица и я сложи на масата. Развърза шнура, отвори капака и видя избледняла литография на създание с човешка форма с криле и излизаща от тялото му светлина. Ангел. Под тази литография имаше друга, пак на ангел, облечен в роба с друг цвят.
Вбесена, Мая отвори още две кутии. И в тях имаше цветни изображения на ангели с мечове или златни ковчежета. Илюстрации, откъснати от книги. Отпечатъци на акварели и дърворезби. Темата обаче беше една и съща. Ангели на земята и в небето. Ангели, които се рееха във въздуха, летяха или седяха на златни тронове. Черни ангели, бели ангели, дори един с шест ръце и зелена кожа. И нито следа от каквито и да било карти.
Чу трясък отвън и излезе с една от кутиите в ръце.
Импровизираният й мост беше съборен и лежеше върху развалините три етажа по-долу.
Пикъринг стоеше срещу нея и се усмихваше триумфиращо.
— В капан си — изкиска се той. — Отивам да намеря някой патрул.
— Ще те убият.
— Не, няма. Познават ме. Мога да намеря всеки, който се е изгубил или е изчезнал. Дори демон като теб.